OMG! Forum!! 0.o


 
ИндексИндекс  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Вход  

Share | 
 

 Основи на магията за начинаещи

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 17:55

УРОК № 1 - История на магията

От най-древни времена хората са се опитвали да си обяснят някак заобикалящия ги свят, но им липсвали нужните познания. Имали са и желанието по някакъв начин да контролират света, който ги заобикаля, а също и са търсили контрол над себе си, вътрешен мир със себе си. Това, според мен, води до появата на магията. В началото е съществувало преплитане на религия и магия, тъй като религиите представляват надграждане на природния култ, а с него е свързана магията.

В първобитните общества магията е оплетена с шаманизма (или подобни нему). А шаманът се явява най-могъщото лице в племето и съответно воденото за най-опасно, защото се предполага, че за него нямало невъзможни неща - водело се, че шаманът възкресявал мъртви, спасявал от зли духове, от болести, осигурявал победата при война, правел лова успешен, докарвал изобилие от животни и растения, любовни магии забърквал, можел да вижда бъдещето и разбира се можел да докара болести, глад, суша и изобщо всякакви бедствия. Хората вярвали и че шаманът можел да се превръща в каквото си поиска (било човек или животно).

Под влиянието на шаманизма, редица вярвания развивали идеята за съществуването на враждебно настроени към човека свръхестествени сили - зли духове. А нощта била страшна. Това било времето на злото и по-късно се развила идеята, че това е времето и на демоните. С помощта на всякакви магически ритуали хората се стремяли да си възвърнат разклатения вътрешен мир. Били уверени, че четенето на заклинания, паленето на свещи, танците, пеенето и други, са в състояние да държат злото настрана от тях, да лекуват болести, да привличат вниманието на доброто и това им вдъхвало увереност. С такива средства хората се опитвали и да докарат примерно хубаво време или дъжд. Или успешен лов. По-късно тези практики оформили ритуал.

Точната дата на зараждането на магията и на маговете като такива не е много изяснена. Съществува спор и какво значи това маг и съответно коя е родината на магията.

Две са основните версии, които се разпространяват.

Първата версия е, че думата "маг" е с ирански произход. Аз имам огромна склонност да споря с тази версия. Действително (съгласно скромните ми познания) в иранския има някакви подобни на "маг" думи, но не и означаващи каквото и да било свързано със същността на магията. Визирам:

уаразман или урузмаг - в превод до колкото знам- "омъжвам се"

На ирански думата за обозначаване на маг е "джадугар".

Втората версия, която и аз поддържам, и която е отразявана в един Тълковен речник е, че с думата "маг" са означавани древноперсийските и халдейските жреци.

Някои заявяват, че думата "маг" произлиза от гръцката дума за "магия".

Независимо, че не е съвсем точно изяснено коя е родината на магията и на маговете, няма култура, върху която магията или практики, доближаващи се до магия, да не е оставила отпечатък.

Особеност на халдейската магия (Вавилон), която в последствие се прехвърля в Гърция, Рим и средновековна Европа, представлява една систематизация от купища всевъзможни демони и божества, които управляват всевъзможни страни от човешката съдба и всеки от които си има свое лично и много съкровено име, произнасянето на което (както и в Египет), има за всеки от демоните/божествата неотменима сила и всъщност в имената е заключена и самата сила на тези демони и божества. От тук идват и всякакви формули и заклинания за най-различни случаи от човешкия живот. Заклинанията и формулите се прозинасяли на глас или се носели в тефилин, т.е. в кожена торбичка, прикрепена с ремък на ръката или на врата в съответствие с разни указания от страна на маговете. Запазените клинообразни надписи на подобни заклинания, назовават главно имена на демони.

Вавилонските магове имали доста детайлни правила за гадаене и предсказване на бъдещето. Гадаели по стрели, по вътрешности на животни и други.

Интересни са писмените сведения за магическото изкуство от 2600 г. пр. н.е. в Египет. Става въпрос за открития от Хенри Уесткар древноегипетски папирус, описващ магическите способности на един магьосник, имащи за цел да забавляват фараона Хеопс. Било е доста интересна демонстрация, включваща първо обезглавяването на една гъска и след като всички се били убедили, че гъската е обезглавена, тя взела, че се оказала в предишното си живо състояние. Същият номер бил повторен с пеликан. И за край - със затворник на фараона. Папирусът не разкрива как точно е направен номерът, така че това си остава една загадка.

От Вавилон и Египет, магията се пренася към евреите (които били изкарали едно халдейско, т.е. вавилонско пленничество), Гърция и Рим.

След пленничеството, под влияние на вавилонците, евреите изработили сложна магическа система, която ляга в основата на средновековната теургия. Подобно на вавилонската демонология, евреите изработили подробна класификация на злите духове и както и при вавилонците, било наблегнато на имената и тяхната сила.

На фона на стремежа у населението да се насаждат религиозни вярвания с цел да се печели подчинение и пари, въобще не е случайно, че магическото изкуство в древна Гърция, което практикували някои жреци, включвало изработването на разни сложни механизми, които по време на религиозни ритуали например да изкарват огнени пламъци, бълвани от мраморния под пред олтара или например чрез чрез системи от механични усилватели да карат статуите на боговете да "говорят" мистично. Чрез такава магия жреците успявали да добият власт и съответно пари. Всъщност изпълнения от този род са довели до убеждението, че боговете, духовете, демоните и др. "сили" участват като главни действащи лица в магията.

В древен Рим магията била официално забранена, а маговете били преследвани. Но повечето императори и писатели, които осъждали магията, в повечето случаи вярвали в нея.

Такъв е случаят с Плиний, който в своята книга по естествознание на едната страница пише, че магията е безсмислица, а малко по-натам приписва на тревите, животните и амулетите магическа сила.


С течение на времето се оказало, че страх у хората внушавали не само богове, демони и зли сили. Това довело до правене на опити за развиване на нравствената страна на магията. Често се акцентирало на злото начало вътре в самия човек, като обикновено се препоръчвало провеждането на вътрешна битка с онези черти на характера, които не били възприемани като нравствени и следователно характеризирали злото.

Мюсюлманският свят заимствал магическите системи на вавилонците, евреите и гърците, и ги доразвил.

Средновековна Европа наследила вавилонски, гръцки, римски магии, омешала ги с езичество, теургия, практическата кабалистика на евреите и добавила едно обединение на всички демони под копитото на Сатаната, което довело до модата да се сключва договор с Дявола(такива договори обикновено са с трагикомично съдържание).

През средните векове не само, че се признавало съществунето на магията, но и хората много се бояли от маговете и магиите им.


Редица владетели се притеснявали, че им е направена магия. Например през 1754 г. царица Елизавета Петровна направила голям скандал, след като намерила странна вещ в своите покои.

Най-много от магията се бояли в Европа. Изгаряни са на клада всякакви хора на най-общо основание, че други хора ги обявявали за магьосници, без при това да се изискват някакви доказателства за вярност на обвиненията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 17:56

ІІ част: Основни понятия

Урок 1 - Ритуал

ritualis- обреден. ritus- тържествена церемония, култов обряд.

----------------------
Още от най-дълбока древност ритуалите или близки до тях практики, са съпровождали такива важни биологически процеси като раждане, съзряване, брак, смърт и други. Чрез тях са се отразявали качествени изменения в организма или в съзнанието на практикуващите ги. Ритуалите са един от способите, чрез които става възможно налагането на устойчива представа за света, за същността на човека и на неговото битие, за мястото на хората в природата и в собствените им социални структури.

Магическият ритуал води своето начало от дълбините на интуитивното възприятие. В него е заложена символотворческата функция на човешкото съзнание.

С течение на времето ритуалът в магията започва да бъде разглеждан като многопластово понятие. Болшинството магически системи разработват своя собствена ритуална част, като обикновено ритуалът не е задължителна съставна на магията, а е един от възможните начини за правенето и.

В най-общ смисъл магическият ритуал може да бъде описан като поредица от символно натоварени действия, съпровождащи извършването на магия. В магията ритуалът обикновено е разглеждан като способ за вкарване на съзнанието в определени рамки за изпълнението на специфична задача и/или като церемония или процедура, която се провежда с цел изменение на заобикалащия свят. Често се акцентира върху това, че магическият ритуал трябва непременно да включва в себе си непоколебима увереност в това, че желаният резултат ще настъпи непременно. Може да се каже, че увереността се явява като квинтесенция на магическия ритуал - негово материално въплъщение.

Има най-различни видове ритуали, но като цяло повечето от тях съдържат някои общи елементи. Може да се разграничат примерно два аспекта, на базата на които се гради магическия ритуал:

| мисловен - обикновено включва създаване на образ, построение и удар/направление.
|| материално оформление - обикновено то може да включва:

- Избор на подходящо облекло. Някои магове доста се контрят, считайки че това способства за концентрацията на тяхното внимание.

- Оръжия. Обикновено кинжали, мечове и подобни.

- Свещи. С тях някои видове ритуали се отбелязват посоките на света, като свещите могат да са едноцветни или в какви ли не цветове. Някои магически традиции препоръчват следния избор н а цветове за свещите за обозначаване на посоките, както следва:

Изток - златист
Юг - червен
Запад - зелен
Север - син

Повечето магически школи препоръчват допълнително да се палят всякакви свещи, вкл. в качеството им на олтарен огън.

- Магически кръг. Това е класически компонент на ритуала. Използван е от маговете от Средните векове в Европа като неотменима част от всеки един магически ритуал. Тогава било на мода кръгът да включва множество символи, които се правели с точност до най-малкия детайл, заради убеждението, че ако нещо дребно се изпусне или не бъде направено както трябва, то непременно ще последват големи беди или лудост. Счита се за важно да се създаде кръга така, че той никъде да не се прекъсва. По време на ритуала магът и евентуално другите, присъстващи на магията, задължително стоят вътре в кръга. Кръговете обикновено се създават с помощта на някой от следните материали: тебешир, въжета, конци, каменна сол и други. Идеята на кръга е, че той следва да осъществява охранителна функция по време на ритуала, а също така и да способства за концентрацията на мага.

Ето една примерна класическа практика за създаване на магически кръг, която е в три етапа: подготовка на свещено пространство, в което ще се прави ритуалът; съсредоточаване на сили, които ще се ползват по време на ритуала и ограничаване на чужди сили, възпрепятстващи работата.

Това изисква постройка от три окръжности. По традиция движението, с което се очертава кръга, започва и завършва за белите магове с движение по часовниковата стрелка, а за черните магове обратното. Движението, при което кръгът се очертава наляво се асоциира с отрицателното.

Очертаването на първите две окръжности има очистително значение, а също така се приема, че чрез тях се осъществява връзка с основните сили, които ще се проявят по-късно в хода на ритуала. Тези кръгове се очертават или с меч, или с кинжал или според зависи може и с пръстите на дясната, респ. на лявата ръка и обикновено символизират елементите на Водата и Земята. При очертаването често се използват разни очистителни заклинанаия, така защото идеята е да се докара усещането за изчистеност. След това се палят свещи, изразяващи символното присъствие на Въздуха и Огъня и се обикаля със свещите според зависи на дясно или на ляво. Ако участват повече хора, свещите се предават от ръка на ръка. Може да се обикаля до около 11 пъти.

Накрая по начин, подобен на очертаването на първите два кръга, се очертава и третият кръг. Неговото символно значение е да закрепи вече обозначените граници. Понякога към Земя, Вода, Въздух и Огън се прибавя и пета стихия. Тогава магическият кръг може да бъде от четири или пет окръжности. Магическият кръг може да бъде изрисуван с всякакви магически символи вътре между образуващите го окръжности според зависи.

Ето един пример за символи в магически кръг:



- Основна част на ритуала. Нека продължим да се придържаме към горе описаната примерна схема за магически кръг. В този случай основната част на ритуала би могла да включва нещо, известно като "Отваряне на Вратата". Изпълняващият ритуала застава с лице към мястото, дето ще се "Отваря Вратата" и в ляво от себе си (за белите - в дясно) рисува с меч, кинжал или каквото му се намира, арка с височина да кажем 1.80-1.90 м. После се определя целта на ритуала в ума на мага. Тук обикновено при такъв вид рутуал се ситуират инвокациите, евокациите, разни заклинании, визуализации и други.

- Приключване на ритуала. В нашия разглеждан случай ритуалът завършва с т.нар. "Затваряне на Вратата". Това става с действия, обратни на отварянето и представлява символно постигане на ритуалната цел. . Всичко призовано се отпраща. "Вратата се Затваря" с движение, обратно на направеното за отваряне. Кръгът се трие в посока, обратна на тази, в която е правен. Ползваните в ритуала мечове, кинжали, жезли, свещи и т.н. се прибират по обратния ред, в който са вадени.

В ритуалната магия като важни елементи от магията са определени т.нар. ритуални предмети, които бегло споменах по-нагоре и които сега ще опиша по-подробно.

Приети са четири главни предмета - Жезъл, Чаша, Меч (или кама, нож) и Щит (пентаграм). Те отговарят на 4 стихии, а магът е в ролята на петата стихия. За второстепенни се водят Олтар, Свещи, Магически кръг и Вратата (за която Врата по - горе писах).

Символни значения на четирите главни магически предмета са както следва:

Жезъл - символизира желанието, намерението. Стихията, с която се свързва е огън според едни магически традиции и въздух, според други магически традиции.

Чаша - явява се проекция на интуицията и на изменчивостта. По възможност формата и следва да наподобява камбана. Свързва се със стихията на водата.

Меч (или кама, нож) - води се проекция на ума. Символизира елементът или огън, или въздух, според зависи от магическата традиция.

Щит (пентаграм) - проекция на всичко физическо. Пентаграмът е украшение, носи се на верижка. В случая символизира стихията земя.

Значенията за второстепенните предмети са следните:

Олтар - Той се води точка за фокусиране на ритуала. В различните магически школи съществуват буквално всякакви варианти на това какво следва да представлява олтара и как да бъде подреден. Обикновено се спазва единствено правилото ритуалните инструменти да се поставят в горния му край. Понякога върху олтара се поставят свещи, които се водят олтарни свещи. Те са обикновено, но не задължително черна и бяла като цветове.

Свещи - тези свещи, които се използват в ритуалите като правило трябва да са негоряли и да са взети или направени специално с цел да се използват като част от ритуал.


Магически кръг - по-горе вече писах за магическия кръг.

Врата - тя се води символичен портал, построен вътре в кръга, обикновено с помощта на две колони или обръч. На практика отварянето на вратата не е реално, а е чисто символично действие, което алюзира отваряне на врата към света на духовете, демоните и подобни.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 17:57

Урок 2 - Сигили


Думата "сигил" произхожда от латинското "sigillum", което означава "печат". Пентаграмът е вид сигил. Християнският кръст се води за сигил. Сигилите по принцип могат да бъдат геометрични фигури, астрологически знаци, алхимически символи и знаци на божества. Сигилите често се използват и като емблеми на разни магически общества.

Сигилите могат да се използват като части от или директно като амулети, талисмани. Стават и като средство за медитация.

В западната магия сигилите са свързани със система, посредством която може да се връщат към живот духове и божества. Сам по себе си сигилът не може да извиква духове. Той служи за физическо средство, с помощта на което магът достига нужното му състояние на духа. В сигилите са зашифровани тайните имена на духове и божества, различни за всеки маг. Счита се, че когато магът извиква дух или божество, той може да го управлява, слагайки сигила в огън или удряйки го с меча, който използва при магията. На сигилите може да се припишат много сложни значения особено в неомагическите течения в днешно време.

Днес сигилите се възприемат като замисъл, който чрез рисунка в концентриран вид представлява определено желание, идея или концепция и на тази база се създава магия. Основният процес в сигил-магията, който днес се среща благодарение на Остин Озман Спеър, може да се раздели на приблизително следните шест фази:

-> Заявяване на намерението

Както подсказва и самото име, целта на тази фаза е да се изясни намерението, т.е. какво точно се цели (за постигане на обикновени неща, като например да се убедите, че можете да научите нещо, сигилите вършат не лоша работа). Идеята е, че колкото по-добре е изяснено намерението, толкова е по-вероятно да се достигне до желания конкретен краен резултат. Желанието да се изобрази чрез сигил идва като породено от ситуацията, според която човек прекалява със страха от неуспеха при обикновения акт на искане, т.е. налице е задействана на несъзнавано равнище воля да не се осъществи желанието, която действа като един вид спирачка.


-> Търсене на начини за постигането му

Това е моментът на голямото мислене. След като крайната цел вече е формулирана, нужно е да се знае как тя ще бъде достигната. Начинът, по който целта ще бъде достигната трябва да е реален и осъществим. Не бива да се очаква, че нещо ще вземе да се спусне по неведоми пътища и да свърши каквото и да било. За съжаление Вселената не предлага такива екстри.

-> Свързване на намерението със символичен носител

Това е моментът на изработването на сигила. Съществуват няколко различни начина да бъде изработен един сигил.

- Словесен метод. На лист хартия се записва намерението, респ. желанието. Драскат се повтарящите се букви. Преписват се които букви остават неповтарящи се и от тях се прави йероглифче в свободен стил според както дойдат съчетанията.

- Образен метод. На лист хартия се рисува намерението. Може да бъде включително цяла цветна картина или просто драскане. Ограничения в това отношение няма.

- Мантрично-заклинателен метод. На лист хартия се изписва намерението. И буквите му се пренареждат, докато не почне да звучи като някакъв непознат език, който да се хареса.



-> Празнота

Достигане до хармония със себе си (виж урок 4 - Стихии- най-долу петата стихия при японците)

-> Изгаряне на сигила

Сигилът може да бъде изгорен просто така или да бъде изгорен ритуално, като няма специален ритуал за горене на сигили - какъвто се направи, такъв.


-> Забравяне на сигила

Приема се, че сигилът се е задействал и затова той се забравя от съзнанието, като не се мисли за него. На несъзнавано равнище обаче всичко се помни и по този начин се получава една подкрепа и увереност при осъществяването на намерението.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 17:57

Урок 3 - Пентаграм



Съществува спор в историческата наука кога за първи път е бил употребен символът на пентаграма. Датировката на този символ варира между 8200 г. и 4000 г. назад във времето. За родина на пентаграмата се сочат Шумер, Вавилон. Като астрономическа схема на движението на планетата Венера, пентаграмът се появява първоначално 4000 г. пр. н. е. в Месопотамия. Също така пентаграмът е египетски и шумерски знак за звезда. В египетските гробници небето се обозначавало с пентаграм.

С пентаграм е свързана Венера - като планета (защото движението и наподобява пентаграм - пет завъртания за 8 години) и като богиня, разглеждана като символ на Любовта, на всичко прекрасно и хармонично. В Месопотамия Венера е възприемана като символ на войната. Венера може да се асоциира с гръцката Афродита, асирийската Астарта, егип. Хатор, с Кали в индийската митология и Ерда в скандинавската митология.

Всъщност по отношение на интерпретацията на пентаграма, Герман Вирт дава доста интересна теория, обръщайки внимание на това, че в немския език пентаграмата се нарича вещерска лапа или "Drudenfuss". Вирт твърди, че "Drude", т.е. вещица, всъщност произлиза от думата "Thrud", т.е. майката на бог Тор, за която богиня почти нищо не е известно. Според същия Г.В. пентаграмата е сакрален календарен символ, обозначаващ зимното слънцестоене, Нова година и Юл.

Названието "пентаграм" идва от гръцки: πεντέγραµµος (pentegrammos) или πεντάγραµµος (pentagrammos). От "pente" - пет и "gramma" - линия.

Пентаграмът е използван като символ от Питагорейците за техният таен орден. Причината за това е т.нар. златно сечение (като термин е въведено от Леонардо Да Винчи, но Евклид е този, който формулира задачата за "делене на отсечка в крайно и средно отношение" в Книга 6 на "Начала").

Пентаграмът е образуван от 5 "златни" триъгълници ("златен" триъгълник, това е равнобедрен триъгълник, на който отношението между дължината на бедрото към дължината на основата е 1.618 и има 36о на върха и съответно 72о при основата), вписани в правилен петоъгълник. Всяка от петте линии, съставящи тази фигура, дели другата в "златна" пропорция.

При питагорейците пентаграма, описана в кръг, означавала мълчание на посветения. Петте й края символизирали 5 години мълчание и учение, които предшествали посвещаването.

Първоначално пентаграмата е символизирала женското начало. Но с течение на времето това доста се е променило. Този символ е бил включен като част от кампанията на Ватикана за унищожение на езическите религии и похристиянчването. Църквата се борила с езичеството, като обявявала техните богове и богини, също и техните свещени символи, за Зло. В тази битка тризъбецът на Посейдон става вила на дявола, островърхата шапка на мъдреца става магьосническа и вещерска, а пентаграмата - знак на Дявола.

Днес пентаграмата е символ, изтъкан от много значения.
Може да се каже, че символизира фигурата на човека с разперени ръце и крака и изобщо човешкия микрокосмос. Може да се каже и, че символизира съвкупността от пет елемнта. Според западната традиция тези пет елемента са: Земя, Вода, Огън, Въздух, Дух. Според източната традиция са: земя, вода, огън, въздух, празнота.
Тези пет елемента отговарят на определени принципи, част от микро и макрокосмоса и се наричат понякога Петте стихии или Петте първоелемента. В някои алхимични текстове, тези пет елемента се водят съответстващи на пет агрегатни състояния на материята и се обозначават: Flatus (газообразно състояние на материята; Въздух), Ignus (плазмено състояние на материята; Огън), Aqua (течно състояние на материята; Вода), Terra (твърдо състояние на матрията; Земя), обединени от Lux (Енергия; Светлината).

Както в източната традиция, така и в западната, има установен порядък в разположението на елементите.

В западната традиция се води, че петият елемент одухотворява другите четири елемента, т.е. Духът властва над четирите същностти. Някои западни магически системи се връщат към Платон и на мястото на Духа ситуират Космос.

В източната традиция те отговарят на петте градивни природни елемента от източната традиция, а също и на петте основни нива на човешкото съзнание, като най-важният елемент е празнотата, която съдържа всичко и всичко свързва в едно.

В последно време в черномагическата традиция, се налага като елементи следното: Двойнственост, Желание, Преобразяване, Произволна вяра, Магия.


Пентаграмата се използва и като символ за защита. Понякога тя се вписва в магическия кръг, според зависи - права или обърната.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 17:58

Урок 4 - Стихии



СТИХИЯ - от гръц. stoicheion — първоначало, елемент
----------------------------
Стихиите са пет на брой се водят свързани една с друга. Тези пет стихии отговарят на определени принципи, част от микро и макрокосмоса и се наричат понякога също така Петте първоелемента или просто Петте елемента. Те са различни за западната и за източната магически традиции, които ще разгледам последователно.

-----------------------------
І / Западната магическа традиция е силно повлияна от гръцката школа. Древните гърци имат доста идеи за първичните стихии. Например Аристотел съобщава, че Анаксимандър е разглеждал известните му стихии, като намиращи се помежду си в отношение на противоположност. Същият Анаксимандър твърдял, че всички неща са произлезли от една първична субстанция, но не от водата, както мислел Талес, а от някаква напълно неизвестна субстанция, която е безкрайна и се превръща в различните известни ни субстанции, а те преминават от една в друга. Слънцето е представлявало най-чист огън. Там, където например е имало огън, остава пепел, т.е. земя. И така нататък.


В западната магическа традиция тези пет стихии обикновено са следните: Земя, Вода, Огън, Въздух, Дух. Считало се е, че те отразяват същността на универсалните принципи или сили, които са в основата на всяка една магия и чрез тях се управлява Микро и Макрокосмоса. Също така понякога теорията на Петте елемента е в основата на обясненията на отношенията между човека и обкръжаващия го свят.
В повечето магически школи работата със стихиите заема централно място. Конкретните начини за това обаче често се различават значително един от друг.

Според магическата теория всеки един от тези елементи притежава определени качества и характеристики, които отразяват начина, по който е изграден светът. Обикновено днес под "елемент" не се разбира физическа характеристика, а определен принцип или символно значение. Обобщено в западната традиция значението им е следното:

Земя


Земята традиционно се асоциира с материята, физическото тяло, пасивност, твърдост, почва, устойчивост, равновесие, кости.
Посока - север. Често се асоциира със зимата.
Обикновено в магиите, които включват в себе си елемента Зема, се използват сол, овощни плодове, монети и други. В ритуалите Земята се явява покровител. Земята се води като необходима за създаването на всичко ново, като символ на стабилност . Но тази стихия може да бъде както символ на съзидание, така и символ на разрушение.
Някои школи приемат за означение на земята квадрат.
В математическата физика на Питагорейците Земята се състои от частици, които имат формата на куб.


Огън

Свързва се с творчество, вдъхновение, активност, енергия, топлина, горене. Символизира стремеж към самоусъвършенстване, а също и желание за самоизразяване, активност, постоянство и целенасоченост. Също така е и символ на индивидуалността. Посока - Юг. Това е стихията на лятото.
Идеално подхождащи на магиите с огън са свещите.

Според Питагорейците огънят притежава формата на пирамида.

Въздух

Въздухът се асоциира с логиката, с разума. Той е символ на промяната, на изменчивостта, на непостоянството, на борбата. Една древна мъдрост гласи, че стихията на въздуха е близка до стихията на огъня, заради това, че направлението на активността зависи от средата. Посока - Изток. Стихия на пролет.
В магията с въздух се ползват аромати (примерно определени билки).
Според Питагорейците въздухът отговаря на октаедъра, а според други - на кръга.


Вода

В митологията на множество древни народи животът се е зародил именно във водата. Затова и водата често символизира самия живот на нашата планета. Свързва се символно и с чувствата, интуицията, мекотата, тъмнината, силата, кръвта. Посока - Запад. Асоциира се с есента. Магията с тази стихия включва в себе си наличието на вода под някаква форма в близост.

Според Питагорейците символ на водата е икосиедъра (който има 20 страни). Също така някои маг. школи приемат означаване на водата с хоризонтален сърп.

Дух/респ. Етер/респ. Космос и др., според зависи от школата

Този елемент поражда или властва над другите изброени четирите елемента или същности. Няма единство в магическите школи по отношение на това кой да е той. Някои приемат това да е Дух, асоциирайки го с Бог или с Божества според зависи от религиозните възгледи. Идеята за етер като пети елемент принадлежи на Питагорейците, според които и съответният му символ е на додекаедър (на който са присъщи 12 страни). Някои западни магически системи се връщат към Платон и на мястото на Духа ситуират Космос.


Обикновено пентаграмата е символът, който съчетава в себе си тези стихии. Когато пентаграмата е посветена на някоя от стихиите нейното рисуване започва от този лъч, който е обозначен за тази стихия.

Ето примерно как може да изглежда пентаграм с означения на стихиите:



-----------------------
ІІ/ За да бъде охарактеризирана източната магическа школа по-пълно, ще бъдат разгледани традициите в Китай и в Япония по отношение на стихиите.

- Китай

Приема се, че теорията за Петте стихии се заражда в Китай преди около 5 хиляди години.

Приемат, че взаимодействието между Ин и Ян води до появата на пет стихии, които са в основата на всичко материално и на природните явления. За китайците стихиите са:

вода - шуей - всичко, което овлажнява, охлажда и тече надолу, отговаря на елемента вода. Тя символизира обикновено чувствителност, интуитивност, възприемчивост.

огън - хуо - символ на всичко, което е горещо, а също и на нетърпеливост, жизненост, разрушителност.

дърво - му - всичко, което расте и се развива свободно, а също и се свързва с дружелюбност, непринуденост, логичност.

земя - ту - води се майка на всички неща, в нея се засява, тя е основата за растеж. Тя символизира реализъм, практичност, разумност, афинитет към материалните неща.

метал - дзин - той има способността да бъде претопяван и затова символизира изчистване. Символно той се свързва и с активност, независимост, бляскавост и уникалност.

Редът на изграждането им е Металът дава живот на Водата, Водата дава живот на Дървото, Дървото дава живот на Огъня, Огънят дава живот на Земята, Земята дава живот на Метала, Металът дава живот на Водата, и т.н. циклично.

Редът на разрушението им е Огънят оформя Метала, Водата надвива Огъня, Земята задържа Водата, Дървото ограничава Земята, Металът разделя Дървото, и т.н. в цикъл.

Приема се, че унищожителният ред теоретично може да улови и прекъсне формата и намерението на изграждащия ред.

Тъй като всеки един елемент символизира емоции и не само, се залага на изучаването на реда на изграждането и на реда на разрушението на стихиите.

- Япония

Стихиите са следните: земя, вода, огън, въздух, празнота.

земя - Символ на сила и мъдрост. Приема се, че от земята идва познанието за пространство, за мястото ни в света, за материалното.


вода - Водата е тази, от която произлиза живота, сътворението. Водата е свещена в Япония. Приема се като символ на изменчивостта.

огън - Символ на пречистване, на промяна. Чрез освободеност от емоции, центърът на емоционалната енергия е форма на опознаване и възприемане на света.

въздух - асоциира се често с умението да се запази видимо спокойствие, докато вътрешно интелектът е активен. Това се основава на допускането, че въздухът поражда вятър и принципно вятърът няма "глас", докато не се докосне до нещо, което да му го придаде. Въздухът също така се асоциира и с усмиряването на интелекта.

празнота - това е петият елемент, който съдържа всичко и свързва всичко в едно. Това е хармонията. Хармонията не се свързва задължително с баланс. Хармонията не се свързва и със симетрията. Хармонията е едно цяло. Хармонията е синхрон. Хармонията е истинското разбиране на нещата. Хармонията просто е.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 17:58

Урок 5 - Цветовете в магията

В действителност няма цветове, а модели на нервна активност. В ретината има около 120 млн. пръчици и от 6 до 8 милиона колбички.

Повечето от колбичките са във фовеята, която е центърът на зрителното поле и където остротата е най-голяма. Колбичките функционират най-добре на дневна или ярка светлина и отговарят за способността да се вижда цветно.

През нощта обаче не ги ползваме особено за зрение. Ползваме пръчиците, защото са по-чувствителни към светлина. Те обаче, въпреки че са по-чувствителни към светлина от колбичките, не могат да различават цветове. Така че нощем виждаме само в черно, бяло и сиво.

Слънчевата светлината се разлага на 7 цвята. Това се нарича дисперсия. Пръв я открива Нютон през 1672 година.
Слънчевият спектър се състои от 7 цвята и те са - червен, оранжев, жълт, зелен, светло син, тъмно син и виолетов.

Цветът физично се характеризира или с дължината на вълната, или с периода, или с честотата, или с реципрочната стойност на дължината на вълната.

Цветът на всяка повърхност се определя от онези лъчи, които не се поглъщат от нея. Следователно цветът се определя от пречупената и отразената от дадената повърхност светлина.
Повърхностти, отразяващи в еднаква степен всички лъчи, независимо от дължината на вълната, се виждат като бели.

Абсолютно черните повърхности поглъщат всички лъчи, попаднали върху тях.. Черните повърхности (без абсолютно черните) поглъщат равномерно по-голяма част от попадналите върху тях лъчи.

Благодарение на своето зрение човек наблюдава заобикалящия го свят в цветове, възприемайки електромагнитните излъчвания с дължина на вълната от 380 до 760 nm, т.е. областта на видимия спектър. Различните участъци от спектъра предизвикват следните зрителни усещания:

380 – 430 nm – виолетов цвят

430 – 470 nm – син цвят

470 – 500 nm – небесно син цвят (синьо – зелено)

500 – 530 nm – зелен цвят

530 – 560 nm – жълто – зелен цвят

560 – 590 nm – жълт цвят

590 – 620 nm – оранжев цвят

620 – 760 nm – червен цвят



Разбира се, за да се получи пълно възприятие на нещата, от мозъка бива обработвана още информация, освен тази за цвета, а именно информация за формата, разстоянието до обекта, триизмерната картина за него и др.

Цветовете носят много важна информация за материята (например това е един от признаците, по които определяме дали дадено хапване е годно за консумация или не е). Чрез цветовете се правят и редица асоциативни връзки, което дава възможност цветът да бъде използван в качеството му на код или на символ.

Много е модерно напоследък да се дава в готова форма кой цвят какво означава като символ и как въздейства на съзнанието. Принципно съм против подобно нещо, защото наистина цветовете са 7, но това съвсем не е броят на цветовите нюанси. Цветовите нюанси са над 10 млн. , като само черният е в повече от сто нюанса. И всеки от тези цветови нюанси ни влияе по различен начин. Също така и самата комбинация от няколко цвята дава различно влияние върху съзнанието (както знаят много добре тези, които се занимават с реклама). Трябва да се отбележи също така и че като се прекали с взирането, зрението се уморява и не може повече да възприема правилно даден цвят.

Ние хората доста умишлено се заобикаляме с всякакви цветове. Обикновено повечето хора си имат любими и омразни цветове. Съществува определена връзка между чертите на характера и любимия цвят на човека, но възприемането на цветовете е в голяма степен индивидуално и само въз основата на любим и / или омразен цвят по никакъв начин не може да се определи какъв е даден човек.

Съществува и едно такова нещо, известно под името цветотерапия или хромотерапия (едно и също нещо е) , което има претенциите посредством цветове да е в състояние да лекува стресови състояния, главоболие, нарушения в съня, синдрома на хронична умора, неврози, заболявания на дихателните органи, опорно-двигателния апарат, стомашно-чревния тракт, сърдечносъдови и очни заболявания, дисфункция на щитовидната жлеза, болки в ставите и др. Според мен, до колкото успява да "лекува", цветотерапията го прави чрез плецебоефект, т.е. ако някой има изброените по-горе заболявания, следва да потърси специализирана мед. помощ, а не цветотерапия.

Иначе заниманието с цветове може да бъде доста релаксиращо и източник на удоволствие, също и интересно и полезно от гл. т. на личното себепознание. Всеки човек, който има желание да се занимава с откриването на влиянието на цветовете върху него, е правилно сам да търси и открива значенията на цветовете за себе си, без да се ръководи от общи готови схеми.

С уговорката, че няма такова нещо като универсална схема, даваща точното значение на цветовете за всеки един човек, ще дам една такава за пример. Имайте предвид, че обективното въздействие на цветовете се потвърждава чрез експерименти, но зависи от наситеността на цвета, качеството му, продължителността на въздействие, особеностите на нервната система, възрастта, пола и още куп други работи.

Символиката на цветовете се дължи на особеностите на човешката психика, на всевъзможните асоциации, които често са доста прости:
-зелено - пролет, събуждане, надежда;
-синьо - небе, чистота;
-червено - огън, кръв;
-жълто - слънце;
-черно - тъмнина, страх, неяснота, смърт; и т.н.

Много държа да се запомни, че символиката на цветовете може значително да се изменя в зависимост от асоциациите, които те пораждат за всеки човек в индивидуален план.

Обикновено червеният, жълтият и оранжевият цветове са екстровертни цветове, т.е. на импулса, обърнат навън. Синият, виолетовият и зеленият цвят са интровертни цветове и при тях импулсът е обърнат навътре. Съществува и такова понятие като цветови слух, т.е. всеки цвят може да се асоциира с музикален тон.

Червен - възбужда нервната система, предизвиква учестяване на дишането и пулса и активизира работата на мускулите. Този цвят (също като и при оранжевият) възбужда освен зрителния също и слуховия център в мозъка, като по този начин предизвиква усещане за увеличаване на звука. Затова не без основание червеното и оранжевото понякога са наричани "крещящи". Червеният цвят се възприема като типично топъл цвят. Свързваме го с огъня, с горенето. Червеният цвят често силно променя своето въздействие при промяна на неговата наситеност. В по-тъмните оттенъци на червеното се губи усещането за пламък. Червеното също така се асоциира с кръв и затова се води като предизвикващо агресивност. Червеното от някои хора се възприема като настройващо за решителност, като предизвикващо желание да се извърши една или друга постъпка. На този цвят отговаря Рубин.

Оранжев - Древните са смятали този цвят за цвят на здравето и на творчеството. От там и идеята, че този цвят предизвиква прилив на жизнени сили и дава оптимистичен тонус. Води се, че прибавя усещане за активност. Или пък води до усещане за вътрешно р авновесие и душевна хармония. Както беше посочено по-горе, оранжевият цвят е другият цвят, освен червения, който възбужда освен зрителния също и слуховия център в мозъка, като по този начин предизвиква усещане за увеличаване на звука. Отговаря му Гранат в по-оранжавата му версия

Жълт - Води се цвят на интуицията, на любовта към себе си. Или пък се води, че настройва към комуникативност някои хора и е цвят на отвореност и общителност. Приема се, че на някои хора действа като спомагащ за уравновесяването на емоциите и намирането на вътрешно спокойствие. Възприема се понякога и като символ на интелекта. А също и на нетърпеливостта. Отговаря му Топаз.

Зелен - Този цвят се води за най-спокойният. Може да бъде възприет като омекотяващ цвят. Води се да действа благотворно на изморени хора. Възприема се и като цвят на стабилност и увереност. Понякога се възприема като символ на придирчивостта. Може да доведе и до усещане за скука.
На зеленото отговаря Изумруд и Зеленият турмалин (верделит).

Светло син - Най-масово е възприеман като цвят на дружбата и на родствеността в духовен план. Цвят на мира и на всеобщата хармония. Цвят, символизиращ възвишените чувства, също така и мечтите, копнежите, фантазията, лекомислието. Понякога се възприема като цвят на верността. Или цвят на студа и на леда. Или цвят на равнодушието. Отговаря му Аквамарин.

Тъмно син - Води са да спомага за концентриране върху най-необходимото. Символ на подредеността за някои. А други го възприемат точно наопаки - като разконцентриращ, като символ на неподредеността и на нерешителността. Също така се възприема понякога като символ на затвореност и на самоанализ, т.е. като цвят, предразполагащ към вглъбяване. При някои хора много тъмно синьото създава усещане за покой, а ако е близко до черното се получава усещане за печал. Отговаря му Синият турмалин (индиколит).

Виолетов - Обикновено се възприема като цвят на вътрешната концентрация, като спомагащ за вътрешното задълбочаване. Някои считат, че виолетовият цвят помага за решаването на творчески задачи. Също така се възприема като цвят на копнежите и на мечтите. Това е и цветът на кокетството. Също се възприема понякога като цвят на хармонията и на съгласието. Понякога това е цветът на съмнението. Отговаря му Аметист във виолетовия му вариант.

И малко бонуси:

Бяло - бялото е липса на цвят. Обикновено е символ на мира, на невинността и на чистотата. Също така се възприема като символ на лекотата, на свободата. Понякога се възприема като символ на обновлението. За някои хора бялото е символ на смъртта. Отговаря му Опал в белия му вариант.


Черно - Символ на нещо, в което изчезват всички цветове. Символ на смъртта. Възприема се и като символ на всичко зловещо. Черното също така символизира тайнствеността и загадъчността. Понякога се възприема като символ на негативизма. Понякога се възприема като защита и като увереност в себе си. Отговарят му Черният турмалин и Опал в черния му вариант.

Сиво - Възприема се като неутрален цвят и като символ на на солидност, преданост, мълчаливост, потайност. Този цвят се свързва и със съхраняването на спокойствието и вътрешната стабилност. Свързва се също и с оставането "в сянка" с цел контрол над дадена ситуация отстрани.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 17:59

Урок 6 - Кристали и камъни в магията

посвещава се на Ал(Химик).


От най-дълбока древност се приема, че кристалите и камъните оказват магическо въздействие върху живота на хората, особено, когато са използвани в качеството им на талисмани. Кристалите и камъните могат да се използват също така и като част от ритуал, част от хипноза или медитация. Някои гадателски системи включват в себе си употребата на кристали. Кристалите често са част от магическите жезли. С камъните и кристалите са свързани множество вярвания, легенди, суеверия.

Минералите се образуват от разтопена магма и са част от земната кора.
Кристалите принадлежат към царството на минералите, но това, което ги различава от другите минерали е тяхната решетка. Най-елементарната "клетка" на кристалната решетка представлява квадрат, във всеки ъгъл на който се намира атом. Кристалите се образуват при специфични химико-физични условия, налягане, температура.

Полезно е да се знае, че освен природни кристали и камъни, съществуват и изкуствени синтетични имитации на такива, които обикновено се продават "на черно" като не се споменава, че става дума за имитация.

Много е разпространена идеята, че кристалите се почистват от вредни енергии, като се поставят във вода с морска сол вътре. Обаче не препоръчвам това да се прилага. Далеч не за всички кристали водата е безвредна, а особено пък солената. Първо, защото някои кристали са водоразтворими, например Целестинът, а също и Селенитът. Солената вода може да разруши или да разедини структурата на доста кристали, правейки ги мътни или изобщо изменяйки цвета им. Разрушенията могат да бъдат непоправими според зависи. Тази практика аз лично я възприемам като един вид престъпление спрямо кристала, на когото е приложена, ако той е естествен природен, а не някой изкуственяк. Ако ще е нещо изкуствено, тогава е друго.

Ако все пак ще да се ползва техника за чистене на кристали с вода, най-правилно е водата да е чешмяна, водопадна, речна.

Ако някой не чувства избраният от него кристал точно свой, може да използва освен горната техника за изчистване, просто да си спретне един ритуал, по време на който да обиколи няколко пъти със запалена свещ около кристала, но без да го нагрява, защото това може да го деформира и унищожи.

Има най-различни класификации от гл. т. на магията кои камъни и кристали какво означават. И тук важи правилото, когато ще става въпрос за лична употреба,че: "Както се чувства че е, това е най-правилното значение".

Най-често използвани за целите на магията са:

Ахат - това е силикат, т.е. основният елемент в състава му е силицият. Разновидност на кварца е. Представлява смес от кварц и халцедон, с концентрично или ивичесто усройство, понякога с бели и черни слоеве (оникс) или бели и кафяви слоеве (сардоникс ). Приема се, че въздейства стабилизиращо и успокояващо. Използва в ритуали за плодородие, за пари, за отказване от вредни привички и зависимости. Обикновено се свързва със стихията на Земята.

Аметист - също е разновидност на кварца. На цвят обикновено е от бледо лилав до виолетов. Името идва от гръцкото аметистос – неопиянен. Вярвали, че който носи аметист, той не може да се напие и от там така е назован. Отговаря в символен план на стихиите Земя и Вода. Използва за концентрация, когато е нужно впрягането в действие на интелектуалните и психическите способности. Може да се използва и при медитация или при занимания, свързани с управление на сънищата. Някои приемат, че аметистът носи щастие. Или че предпазва от магии. Вярвало се в миналото, че аметистът може да предпази дори от натравяне, ако се пие от чаша, изработена от него.

Аквамарин - разновидност е на берила. Названието му идва от латински: aqua marina – морска вода. Причината да е с това име е неговият цвят, дето е точно като на морска вода. Смятало се е, че може да укротява морски бури и поради това е използван като талисман от моряците векове наред.
Стихията, която му отговаря като символ, е Вода. Счита се поддържащ любовта, приятелството, справедливостта.

Рубин - това е скъпоценен камък. Разновидност е на минерала корунд (както и сапфирът впрочем). Името му също идва от латински: от ruber или rubrum -червен, макар че цветовете на рубина варират от розово до червено с виолетов оттенък. Рубинът се възприема като камък на живота. Считало се е, че защитава от чума и може да предизвиква влечение към извършване на нещо велико, което го превръща в символ на могъществото. В Индия по този повод са нарекли рубинът - ратнарай, т.е. крал на скъпоценните камъни.

Гранат - от лат. granatus - така са наричали семената на гранатовото дърво. С това име днес обаче се нарича цяла група минерали. В нея се включват алмандин (който е пурпурночервен), гросулар (безцветен или жълтозелен ), демантоид (прозрачен), меланит (черен), пироп (тъмночервен), спесартин (може да бъде розов, червен, жълтеникъв) и уваровит (зелен).
Това са камъни на властта и на силата - сексуална, физическа, магическа, власт над хората. В Древен Рим пък са считали, че този вид камъни обезпечават успешно раждане. А в Йерусалин вярвали, че носенето на пръстен с гранат защитава от рани и от отрови.


Топаз - това е камък, кръстен на старото име на един остров в Черно море: Топазос или Топазион (новото име на о-ва е Зебергет), където този камък е добиван в антични времена. Цветът му се определя в зависимост от примесите на желязо, хром, титан. Среща се в доста цветове - жълт, златистожълт, розов, син, червенооранжев, пурпурен, зеленикав, кафяв, а може и да бъде безцветен. Червените и розовите топази в природата са рядкост. Някои жълти топази стават розови след термообработка и охлаждане. Стихията, която символно му отговаря е Огън. Вярвало се, че помага при безсъние, а също и че дарява с мъдрост и носи богатство. Това е поредният камък, за който се е смятало, че предпазва от отрови - вярвало се, че изменя своя цвят, ако в храната или питието е поставена отрова. Някои магически школи обявяват топаза за камък на оптимизма. Други го обявяват за камък на безметежното спокойствие, способен да прогони гнева, депресиите и страховете.

Изумруд - това е разновидност на минерала берил. Думата е арабско-персийска: зуммуруд, зумрунди - в превод зелен. Другото му име е Смарагд (от гръцката дума smaragdos – зелен камък или от латинското лат. esmeraude). Зелен е на цвят, което се дължи на примесите на хром. Всъщност според специалистите изумруд може да бъде само берил, с примес на хром и е предъвкван въпрос какъв точно на зелен цвят берил следва да се счита за изумруд. И понеже това е може би най-скъпият като цена камък (след него са елмазът, рубинът и синият сапфир), си има синтетичен вариант. Води се за камък на надеждата, на мъдростта, а също и на хладнокръвието. Символно му отговарят стихиите Земя и Въздух. В древността се считало, че от него се изработват най-могъщите талисмани. Според арабските поверия, носещите изумруд са предпазени от сънуването на кошмари, от мъка, от всякакви зли духове, от припадъци и други.

Турмалин - името му идва от екзотичната сингалската дума turamali – разноцветен. И това не е случайно дадено име. Турмалинът е в много разновидности, т.е. може да бъде: ахроит (безцветен), рубелит (розов), дравит, индиговит (син), верделит, увит, дравит (зелен), елбаит, турмалин( жълт ), дравит, бюргерит ( кафяв, жълтокафяв), турмалинът може да бъде и черен. Турмалинът е символ на прямотата и честността. Вярвало се е, че може да лекува психични заболявания. Специално за черния турмалин се приема, че връща съзнанието към материалната действителност и защитава тялото.


Опал - това е аморфен кварц, съдържащ между 5 и 10% вода в себе си (някои видове опал са способни да "пият" неголеми количества вода и после губят "изпитото" при съхненето си). Името идва от лат. "opalus" или санскритското "upala"– скъпоценен камък. Бива от безцветен през бял, млечно бял, сив, червен, жълт, зелен, кафяв до черен. Съществуват над 100 разновидности на опала, като някои видове опали са се сдобили със собствени имена (например бял, черен, огнен, арлекин, джиразол, лексос-опал и пр.), както е случаят с граната и някои други. Може няколко цвята в опала да се виждат едновременно, в следствие на интерференция и дифракция на светлината, преминаваща през малки подредени отвори в микроструктурата на опала. Опалът е възприеман като символ на непостоянството и на интуицията, а също така е бил възприеман като символ на щастието, надеждата и нежната любов. Според "Аюрведа" опалът съдържа в себе си стихиите Вода и Огън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 17:59

Урок 7 - Талисмани и амулети

Талисмани

Наименованието "талисман" идва от гръцки корен "телео" - "посвещавам". В това се крие и начина на неговото действие. Талисманът се посвещава на нещо и неговото действие се корени в психическата връзка, която се създава между него и този, който го е изработил. Затова всички класически магически школи препоръчват талисманът да бъде изработен от човекът, който възнамерява да го използва. И съветват, който изработва талисман, да бъде добре запознат със съдържанието, което влага във всички символи, които ще има талисманът.

Според класическите магически школи талисманът винаги се изработва поради някаква конкретна причина. Повечето класически талисмани са включвали в себе си символиката на стихиите, на цветовете. Спазвало се е правилото талисманите да се обвързват с определени планети, да се изработват в точно указано време от металите, символизиращи тези планети. Когато не е било възможно да се ползва метал, се е ползвал пергамент, който е бил оцветяван с цвета на елемента или на планетата, чието въздействие се е търсело. Често към това по талисманите са били изписвани разни надписи с черно или с допълващ цвят, символизиращ някой от елементите.
Класическа (макар и наивна, а ако се прави талисман от живак и отровна) е следната схема:

Планета.........Цвят........Число.......Доп. цвят......Метал

Сатурн...........Черен ........3.........Бял................Олово

Юпитер...........Син............4.........Оранжев........Калай

Марс...............Червен.......5.........Зелен............Желязо

Слънце...........Жълт..........6.........Пурпурен.......Злато

Венера............Зелен.........7.........Червен..........Мед

Маркурий........Оранжев.....8.........Син...............Живак

Луна...............Пурпурен....9.........Жълт.............Сребро

Било е прието също така надписите по талисманите да са изпиствани на тайнствени магически азбуки и езици. Талисманите, според класическата магическа традиция, може да съдържат също така кабалистични символи, магически знаци на планетарни духове, геометрични форми, съответстващи на кабалистични числа или пък имена на бог, на богове, на гноми, ундини, силфи, саламандри, духове и на какво ли не още.

Това обаче са отживелици. Най-сносният талисман е този, който се израбва по принципи, много сходни с принципите на изработка на сигилите. Начинът на действие на талисманът е идентичен с начинът на действие на сигила. Талисманите са най-ефективни, когато се използват като част от автохипноза.

Амулети

Амулет идва от лат. "amuletum". Ако се вярва на S. C. Plinius, Natural History амулетът е "предмет, който защитава даден индивид от беди". Докато талисманът се изработва поради някаква конкретна причина, то амулетът се прави за някакво доста по- общо предназначение. За амулет може да бъде обявено всичко - може да е нещо, намерено сред природата (шишарка, листо, корен, цвете, камъче и други), може да е пръстен или някакво друго украшение, може да е нещо, изработено по подобие на талисман (примерно плочка с надписи по нея).
Амулетите, които са намерени сред природата, се наричат природни амулети, понякога растителни амулети. Най-често ползвани (като символи разбира се) са:

Жълъд - символ на безсмъртие.

Ябълка - считана за символ на Венера и често използвана при правене на любовна магия.

Листа от ясен - за благословия или за проклятие, също и при правене на любовни магии.

Дафинов лист - към който обикновено върви малка торбичка, в която същият е натъпкан с идеята, че защитавал от магия.

Кестен - за привличане на пари.

Детелина - за късмет. Особено важи това за четирилистната детелина, като се вярва, че всяко нейно листо има специфично значение - първото листо от ляво на стъблото носи слава, второто - богатство, третото - любов и накрая четвъртото - здраве. Идеята е с ирландски произход.

Глухарче - счита се, че като се зарови в северозапад от къщата, ще донесе благоприятни насоки на развитие.

Евкалипт - против настинка.

Чесън - главно против вампири, но също и против потъване на кораби (дано никой не ме пита какво е общото между пазенето от вампири и пазенето от потъването на кораби, защото не знам, а ако някой знае, ще се радвам да ми каже).

Теменуга - за любов.

Корен от жълт кантарион - за късмет и благополучие.

Лавандула - популярно се използва в любовните магии и в контрола над сънищата.

Лотос - за привличане на късмет, успех и против уроки.

Корен от мандрагора - според магическата традиция това е много труден за намиране корен, за който се вярвало, че когато го изкопават, надава кански писък, който убива всеки чул го. Връзвали кучета към корена и ги подмамвали от далече с храна с идеята писъкът на мандрагората да убие животното. Ползва се като афродизиак след киснене в бяло вино. А също често се е ползвал като част от магиите за увеличаване на налични пари (безуспешно).

Шишарка - символ на живота.

Листа и кора на дъб - считало се е, че дават мощно влияние във всички магически актове. Дъбът е атрибут на Юпитер и като такъв е също така символ на късмет.

Божур - поредният символ на късмета.

Роза - един от символите на Венера и един от обичайните компоненти в класическите любовни магии. Символ на любовта.

Валериан - като изключим, че успокоянва нервите и осигурява спокоен сън, към него върви поверието, че като бъде изгорен и гони зли духове.

Камъните, независимо дали гравирани или не, също са много популярни като амулети. Ползват се обикновено: котошко око, аквамарин, ахат, берил, алабастър, яспис, александрит, нефрит, аметист, червен халцедон, хризолит, диамант, смарагд, гранат и други.

Съществуват и амулети, изобразяващи разни животинки и фентъзита. Например изобразяващи змии, бухали, котки, кучета, гълъби, мечки, елени, делфини, рибки, дракони и други.

Амулет може да бъде всичко, което е наречено да бъде амулет. И както при талисманите - важна е символиката, която ще бъде вложена в амулета.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:00

Урок 8 - Растенията в магията


Мандрагора

Мандрагората е отровно силнотоксично многогодишно растение, срещащо се в района на Средиземноморието, Предна и Средна Азия и Хималаите. Привлякло вниманието на маговете върху себе си заради формата на неговия корен, напомнящ човек. Обикновено го делят на мъжки и на женски корен според зависи на какво прилича.

Древните араби, а също подобни вярвания имали и немците, считали, че коренът на мандрагората е обитаван от демон (от там и мита за създаването на хумункулус). А древните гърци считали мандрагората за растението от сока на което Цирцея превърнала спътниците на Одисей в свине.

Друго вярване, свързано с мандрагората, но датирано от средновековието, гласи, че вещиците беряли това растение по нощите под бесилките, на които са обесени неразкаяли се престъпници, след което в съответствие с християнското учение, миели корена с вино, завивали го в коприна и кадифе и го хранели с хляба, краден от църквите по време на причастие. Накрая носели корена на Дявола.

Мандрагората има болкоуспокояващо, успокояващо и сънотворно действие, според зависи от начина на приготвянето. Близка е по действие с беладоната. В египетските папируси е описана като средство възбуждащо чувствителността.
От плодовете на мандрагората египтяните приготвят любовен елексир.
Асирийците са тези, които са използвали мандрагората като обезболяващо и сънотворно средство. Хипократ е считал, че в малки дози мандрагората за ефективно средство против страх и депресии. Римският лекар Гален бил почитател на виното от мандрагора, като наблягал на това, че същото имало сносни увеселителни качества.

В магически аспект мандрагората се използва като средство за защита от магия. Счита се, че от нея може да бъде изработен талисман/ амулет за придобиване на пари или като покровител на търговски сделки.

Мандрагората се използва и като съставка на любовни елексири - като настойка от корени или листа.

В черната магия съществува способ за лишаване на човек от разсъдък посредством мандрагора.

На Авицена принадлежи следната рецeпта за употреба на мандрагората като сънотворно и болкоуспокояващо: 2 гр. от сока на мандрагората се смесвал с вино и се пиел. Обикновено това се е случвало преди някаква хирургическа операция.

Иначе от мандрагора също така може да се приготви настойка, а също и мазило.

Настойката се приготвя като изчистеният корен на мандрагората се кисне в спирт в съотношение 1:4 в продължение на 15 дни, след което се прецежда. От тази смес между 3 и 10 капки имат болкоуспокояващо и сънотворно действие.

Мазилото се получава като мас се смесва с настойка от мандрагора в съотношение 1:5. Въпросното мазило е болкоуспокояващо средство при ревматизъм и подагра.

Като при всяко лекарство, предозирането на мандрагората води до неприятни последици.
Признаците за натравяне с мандрагора са гадене, поява на накъсани спазми, отслабване на мускулите, сънливост, халюцинации. Прекаленото натравяне с мандрагора може да доведе до изпадане в кома.


Беладона

Беладоната е многогодишно отровно, токсично растение най-често отглеждано в Украйна и Северен Кавказ, широко използвано като спазмолитично и болкоуспокояващо средство, а също и при лечението на някои сърдечно-съдови заболявания. Иначе беладоната се среща в Европа, Северна Африка, Западна Азия, а също и в някои части на Северна Америка.

В миналото е била приемана под формата на настойка с цел да се получат халюцинации.
Белладона е името на една римска богиня на войната. В нейна чест жреците и, съгласно древна традиция, докато се молели, пиели настойка от беладона.
В днешно време изключително рядко се използва в магията. До колкото се използва, то е във връзка с магии, включващи употребата на стихията Вода.
Днес беладоната влиза в съставя на някои лекарства и някои видове алкохол. Лекарствата, в чийто състав е включена беладона са отровни и се отпускат единствено по лекарска рецепта.
По принцип беладоната е отровна до толкова, че сдъвкано листо от нея е смъртоносно за възрастен човек и то при условие, че това не е най-отровната част на това растение. Най-отровен е коренът. Причината е в съдържащото се в беладоната вещество атропин, което предизвиква делириум, а в последствие и смърт.



Лавандула

Лавандулата е едногодишно тревисто растение, произхождащо от района на Средиземноморието. Като диворастяща се среща в Алпите, Франция, Испания, Италия, Африка и другаде. В България е внесено през 1907г. Отглежда се главно в Пловдив, Стара Загора, Благоевград и другаде с цел производство на лавандулово масло.
В магията лавандулата се използва като част от ритуали, ползващи стихията Въздух. Използва се традиционно в любовни магии, в магии, свързани с контрола над сънищата, за защита (действа като нервоуспокоително). За магически цели се препоръчва лавандулата да бъде брана по време на лятното слънцестоене. Лавандулата е растение, свързано с Меркурий, чиито цветове са в основата на много благовония и на редица растителни компоциции за вана.

Лавандулата била горена от древните гърци като приношение за боговете. А и до ден днешен лавандулата се използва при ритуали, свързани с лятното слънцестоене.

В миналото са вярвали, че ако дрехата се натрие с лавандула, това ще гарантира любовта. Също така приемали, че ако човек е в някакво много лошо настроение, трябва да си намери растението лавандула и да го погледа известно време, след което лошото му настроение ще се оправи и ще бъде заменено от хубаво настроение.

Лавандулата често се използва в целителни смеси - за лекуване на безсъние, главоболие, понижено кръвно налягане, ревматични, менструални и мускулни болки.

Лавандулата се използва и като съставна на някои гадателски методи.


Жасмин

Жасминът е пълзящо растения с красив бял цвят (понякога жълт или друг цвят според зависи), срещащо се в Кавказ, Северен Ирак и Афганистан, Хималаите, Китай и другаде.
Названието "жасмин" произлиза от персийската дума "ясмин", която означава благоуханен цвят. Счита се за цвете на владетелите, тъй като е било ценено от императори в Китай, владетели на Персия, Авганистан, Непал и другаде. Жасмин самбак е национален цвят на Филипините. Той е символ на чистотата, простотата, смирението и силата. В Бали е поставян в храмовете като дар за боговете. Жасмин се използва в церемониите, посветени на бог Исвара, а също и в редица други церемонии (например за мир).

Използва се в магии, свързани със стихията Вода. Често използвана съставка при правене на магия за приятелство е.

Някои магически традиции препоръчват сухите жасминови цветове да се горят в спалнята преди сън за контрол над сънищата или по принцип като сънотворно. Използва се също и като антидепресант.

Жасминът е използван за лечение на главоболие, като болкоуспокояващо по принцип, на безсъние, а също и като афродизиак.

Традиционна съставка е на чайовете.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:00

УРОК № 9

Демонология. Гоетия.

1. Демонология.

Особеност на халдейската магия (Вавилон), която в последствие се прехвърля в Гърция, Рим и средновековна Европа, представлява една систематизация от купища всевъзможни демони и божества, които управляват всевъзможни страни от човешката съдба и всеки от които си има свое лично и много съкровено име, произнасянето на което (както и в Египет), има за всеки от демоните/божествата неотменима сила и всъщност в имената е заключена и самата сила на тези демони и божества. От тук идват и всякакви формули и заклинания за най-различни случаи от човешкия живот. Заклинанията и формулите се прозинасяли на глас или се носели в тефилин, т.е. в кожена торбичка, прикрепена с ремък на ръката или на врата в съответствие с разни указания от страна на маговете. Запазените клинообразни надписи на подобни заклинания, назовават главно имена на демони.

От Вавилон и Египет, магията се пренася към евреите (които били изкарали едно халдейско, т.е. вавилонско пленничество), Гърция и Рим.

"Демон" на старогръцки се изписва δαίμονας (démonas) и с него се е означавало персонално, но не много индивидуализирано божество- покровител, което било от низш порядък, пакостливо и незлобливо. Гръцкото понятие ЕУ даймониа- ЩАСТИЕ се извежда етимологически че щастливецът има ДОБЪР ДЕМОН. Идеята за демоните е претърпяла значително развитие, особено по линия на християнството в един по-късен етап от демонската история.

Европейската демонология се заражда през средните векове като раздел на теологията и продължава своето развитие чрез гримоарите.
В демонологията на християните от ранното средновековие (така, както е представена в житията на светците), се разглежда главно дявола, при това като нещо съвсем конкретно. Дяволът - това е врагът, който е способен за достигане на своите собствени цели да приема хиляди образи. Но дяволът не е разглеждан като разрушител и източник на насилие, понеже християните тогава явно повече се плашели от изкушението и това е, което описвали.

Във византийската демонология от същата епоха (преди всичко- Михаил Пселл, 11 в.) , битува идеята за низшите и за висшите демони, като първите са представени като същества, на които възприемат вършенето на добро като нещо естествено, а висшите демони са представени като свирепи и безчувствени. Някои неоплатоници представят демоните като средното звено между хората и бога. Например Vitellio в своя трактат "За природата на демоните" твърди, че демоните са "средни сили" (mediae potestates), че са по-висши от човека и по-низши от ангелите, състоят се от души и тела и са смъртни. Отгласи от неоплатонизма са видни и в ересите на албигойците, сред които битувало вярването, че душите на хората са всъщност демони, които са вложени там, за да вършат свои си престъпления.

Официалната християнска пропаганда за нуждите на църквата създавала два образа на дявола, респ. на демоните. За целите на Инквизицията, демоните и дявола били представяни в ужасяващ облик и вършители на ужасни дела. За целите на борбата с християнските ереси, които често поставяли под въпрос върховенството на бога, като изтъквали властта на дявола и на демоните, на която бог никак не се противопоставял, официалната църква била принудена да изкарва дявола и демоните като смешници, едва ли не без собствена воля да направят каквото и да било, отказвайки да признаят дяволът и демоните като самостоятелен принцип, съществуващ заедно с божествения и паралелен на него.

През 15-17 век е върховият момент на зверствата на Инквизицията. Вниманието на демонолозите вече е насочено не толкова към демоните и дяволите, колкото към техните слуги. Трактатите от този период са запълнени с безкрайни дискусии за възможностите им, за техните реални или мними шабаши, за полети във въздуха (къде с метли, къде без метли) и т.н. През тази епоха вярата в реалното физическо съществуване на демоните и дявола е много вкоренена вече от църквата. От това вече следва и изменение на образа на самия дявол, при което той все повече и повече се превръща от изкусител в кървав тиранин и в палач на Бога, чиито престъпления са необяснимо жестоки.
Някъде през този период на "слугите" на демоните и на дявола почва да се гледа като на "пациенти", които следва да се лекуват чрез екзорсизъм. Идеята принадлежи на Йохан Вир (всъщност още се среща изписано и като Weier, Weyer, Wierus, Piscinarius). Това е човекът, който пръв в демонологията е задал тази гледна точка. В неговия трактат "За лъжите на демоните" (1563г.; КН. II, гл. 15), Вир различава:

1. Магове (magus) - те са предали душите си на дявола и на демоните съзнателно и затова носят пълните последствия за своите действия.
2. Вещици (saga vel lamia) - те са представени като нещастни женици, които са ги подлудили демоните и дяволите.

През 17 век развитието на естествознанието отчасти поразклатило вярата в демоните и дявола, отчасти довело в неговата трансформация в нов образ.

През този период започнали да бъдат възприемани идеите на лондонския лекар Робърт Флад, според който между демоните и планетите има нещо общо, т.е. демоните придобиват образа на космически сили. Те вече са фактор, заложен като част от уредбата на всемира и получават точно същия статут, както и законите на природата. Според въпросния Р. Флад демоните предизвикват да кажем болести, не защото много им се иска да предизвикват болести или защото си умират от омраза по адрес на хората, а защото са включени с тази си роля в системата на Космоса.

Създателят на лютеранството прави много интересна добавка в "характера" на демоните, изхождайки от известното "homo homini lupus еst" (човек за човека е вълк), като обявява, че демоните не могат да се понасят взаимно.


2. Гоетия

"Легеметон" се състои от 5 части: Goetia, Theurgia Goetia, Ars Almadel, Ars Paulina и Ars Noforia.

В Goetia са изброени 72 зли духове, а също така са описани магическият кръг, триъгълник и основните магически средства, които е използвал в своята магическа практика легендарният цар и маг Соломон. Демоните са точно 72, защото окръжността на пентаграмата (която е 360 градуса), разделена на 5 (броя на върховете на пентаграмата) прави 72.


От тук нататък автор на урока е Липовитан. Предоставям неговите разработки.

---------------------------
Гоетия - автор Липовитан

Първо предупреждавам, че не съм навътре в материала, но ще напиша това, което знам, и това което съм преживял. Благодарен съм на Легион, че ми позволи тази изява.
Да започнем с малко история. Гоетията започва да се използва широко през 17 век, под името "Малкият ключ на Соломон". На древногръцки думата γοητεια (goēteia) означава "измама, мошеничество". По време на Ренесанса, гоетия става противоположност на светлата магия, или теургията. Висша магия срещу Низша.
Сега нека да разберем и какво знае моя милост по въпроса. Гримоарът "Гоетия" или "Малкият ключ на Соломон", съдържа 72 демона, които уж помагат на магьосника, да придобие власт и пари и свръх-сили като например левитацията. "Формулите на призоваване" в някои подобни гримоари като "Червения Дракон" са прекалено крайни. Ще дам пример:



"Формулата" изисква доста неща, като включва наркотични съставки с цел промяна на съзнанието, но аз ще вметна някои от важните "съставки" на тази "рецепта". Крила от прилеп напоени в кръвта на козел, глава на котка, хранена пет дена с човешка плът, рога на козел и череп на отцеубиец. Тези "съставки", плюс вече изкривеното съзнание на опериращия магьосник от наркотиците създавали илюзията на появата на Сатан, или който й да е там демон от висшите йерархии(примерно Левиатхан). Аз нямам представа дали някой е успял да постигне нещо съществено с този ритуал, но в приказките има доза истина(надявам се ). Нека ви разкажа аз своя опит с "Гоетията".
Бях на 18 години(всъщност още съм на толкова, но само след няколко дни това ще се промени), млад, зелен(от страх. цяла нощ не мигнах, излезе ми стреснушка и трудно говорех от болка). Времето на ритуала дойде. Начертах защитен кръг, след което поставих картонения триъгълник на пода. Бях си взел и червената роба, дет баба ми уши и аре да почваме магията. Бях решил да призовавам Оробас:



за да ме направи богаташ. Изпълних адски нескапосано ритуала, след което казах "Оробас яви се в огледалото". Е той не се яви, затова казах "Копеленце малко. Яж лайна... ела БЪРЗО ТУКА!". Тука трябва да вметна че видях замъгляване на черното огледало, но сигурно ми се е строрило. Разбрах, че Оробас сигурно има друга работа та да се занимава с мен и зарязах ритуала без пречистване. И ви казвам - не станах богаташ. Но пък ми мина стреснушката.
Само да допълня - за да се получи "успешно виждане"/халюционация на демона човек се нуждае от един психиделик. Това е. Иначе няма никакъв шанс с ясен ум да кьора нещо, освен ако не знае да променя съзнанието си по естествен начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:01

УРОК № 10

Гримоари

Гримоар (Grimoire) - с тази дума през средновековието са озаглавявали книги, съдържащи заклинания и магически формули. Произходът на думата "гримоар" не е известен, но се предполага, че идва от старофренски, заради "moire" (муар), което е вид коприна от викторианската епоха, получена след взаимодействието на обикновената коприна с вода.
От там и аналогът с магията - едно нещо се подлага на влияние от друго и накрая се получава трето.
Друга версия за произхода на името също води към френския - grammaire, т.е. граматика (схващано като граматика → сложна книга → книга за заклинания).

Съществуват най-различни поверия, свързани с гримоарите. Едно от тях гласи, че те могат да бъдат четени единствено от техния автор, но дори той самият бил подложен на опастност, тъй като в страниците на гримоарите са вплетени демони и отварянето на коя да е страница, ги пуска на свобода.

Друго поверие е свързано с идеята, че гримоарите са книги, в които се описва само черна магия и вещерство и всички заклинания се извършват с помощта на името на Сатаната. На практика обаче повечето гримоари са писани от християни, които включват името на Исус Христос и на бог в заклинанията си. Освен това авторствот она повечето гримоари се приписва на библейски персонажи (Енох, Соломон, Моисей и други), на римски папи
Лъв, Хонорий и други). Разбира се сред авторите на гримоарите има и черни магове, а също и разни хора с претенциите да са мъдреци. Заклинанията, които се включват в гримоарите са буквално всякакви.

В своята четвърта книга "Окултната философия" Агрипа дава описание на това как се пише Гримоар. Изискват се познания по рисуване, понеже на всяка страничка трябва да се нарисува демон, печата му, подписа му, атрибутите му и прочие. И се изисквали доста познания по магия, за да се вдъхне магическа сила на страничката, след като тя бъде завършена. А когато целият гримоар бъдел завършен, магът следвало да извика всички описани в него демони и да ги задължи да му положат клетва за вярност.

Най-известните днес гримоари са Завещанието на Соломон, Малкият ключ на Соломон, Гримоарът на папа Хонорий, Хептамерон, Шеста и седма книга на Моисей, Свещената магия на Абрамелин мага и други.

Гримоарите дават една голяма част от съвременния облик на ритуалната магия. В тази връзка сега отново ще се върнем на гоетията и ще разгледаме отново съставните и начините на построение на ритуалите, но вече на едно по-високо ниво на вникване в материята.

Класическите съставни, зададени от гримоарите, на който и да е ритуал, са:

Храм

В контекста на ритуалната магия, храмът, това е помещението, в което ще бъдат поместени Кръгът и Триъгълникът. Обикновено ролята на храм е играела стая, достъпът до която е бил ограничен. Тя е била освещавана и в нея са се правели специални ритуали, преди да бъде готова за правене на магии в нея.

Кръг

Кръгът в действителност не е просто очертание по пода, а е символ на Вселената на мага. Неговият център е източникът на Баланса и основна точка, от която се извършва промяната в заобикалящия мага свят. При работата с Гоетията, кръгът е задължителен и е важно условие за достигането на успех при извършването на магическата операция, а също така и са необходимо условие, за да може магът да управлява силите, които ще създава в Триъгълника.

Кръгът се изобразява в храма по начин, който вече е разгледан в Урок № 2. Важно е символите, които ще бъдат вписани в кръга, да отговарят на личната вселена на мага (т.е. на неговата карта на света, за която ще се говори в някой от следващите уроци).

Класическият кръг, използван в Гоетията включв ав себе си задължително изображението на змия, а по тялото на иврит са изписани Божествени имена, имена на ангели и архангели и други. Пространството между вътрешните и външните окръжности е в ярко жълто, а буквите се изписват в черно. Вътре в кръга се изобразяват 4 хексаграма, означаващи посоките на света и 4 пентаграма на пресечните страни. Следва да се получи нещо, което изглежда така:




Триъгълник

Според гримоарите както кръгът, така и триъгълникът, се явява класически елемент на ритуала. Това е мястото, където се създават силите, използвани в магията. Триъгълникът се чертае на определено разстояние от кръга, обикновено в посока Изток (или в друга посока според зависи за какво ще е предназначен ритуалът). От всяка стран ана триъгълника се пишат съответстващите имена, като класическият триъгълник в Гоетията съдържа 3 имена: ANAPHAXETON (велик бог на всички небесни войнства), PRIMEUMATON (Първият и Последният), TETRAGRAMMATON (името на бога, което според евреите е непроизносимо). От вътрешната страна на триъгълника в неговите ъгли се изписва MI - CHA - EL, т.е. името на архангел Михаил. В центъра на този триъгълник се вписва кръг, който е в зелено. Останалото трябва да е в бяло. Буквите се изписват с червено. В триъгълника, както и в кръга, може да бъдат палени свещи и благовония.

Но това е остаряла подредба. Единственото правило, което следва да се спазва е както и при кръга - това е символите да отговарят на личната вселена на мага.

Сигил (пентакъл или печат)

В триъгълника се разполага Сигил или Печат (класическите сигили са зададени като печати на демони и ги има например в Лемегетон). В някои гримоари се поставя изискването сигилът да се рисува с кръв върху пергамент. Сигилът се активизира по време на магията от самия маг. Не винаги сигилът се унищожава след приключването на магията.
Някои видове магии, описани в гримоарите изискват след приключването на магията, сигилът да бъде носен от мага за определен период от време или да бъде скрит на определено място за определен период от време.


Хексаграма

В Гоетията хексаграмата е символ на щит и знак, че магът се явява представител на силата на макрокосмоса. Традиционно се счита, че този знак е в състояние да накара духовете да приемат човешки облик. Вярвало се е, че това е един от най-важните магически инструменти.

В системата на Златната зора хексаграмата е възприемана като мощен знак, представляващ действието на 7 планети.


Пентаграма

Ако хексаграмата показва, че магът се намира в хармония с макрокосмоса, то пентаграмата показва, че магът е повелителят на микрокосмоса. В Гоетията пентаграмът се гравира на медальон от сребро или от злато и се носи на верижка като украшение. На обратната му страна обикновено е гравиран сигил.

Жезъл

Жезълът се явява символ на волята на мага. Обикновено се е изработвал от дърво (ореховово обикновено), по-рядко от метал. Съгласно традицията на гримоарите, жезълът следва да е осветен и да се съхранява в червена копринена калъфка. Стандартните размери за жезъл са от върха на пръстите до лакътя на мага.

Магически пръстен или диск

Съвременните магове, занимаващи се с Гоетия, отхвърлят употребата на магическия пръстен. Но и не забраняват при желание да бъде носен такъв.

Един от адептите, занимаващи се с Гоетия, който се явява защитник на позицията за ползата от носенето на магически пръстен, привежда в защита на тази гл. т. своето преживяване, което е следното:

Възползвайки се от традиционните текстове на Гоетията, той извиква Астарот (всъщност богинята Астарта, която може да се явява в какъвто си пожелае облик). Появява се дух с невероятна красота, който му замайва главата до там, че магът въобще изключил за каква цел изобщо е викал този дух. Целта на магията му била заместена от силното желание да излезне от кръга и да отиде при триъгълника. по чиста случайност погледът му си озовал върху пръстена и концентрацията му се възвърнала.

Меден съд

Съгласно легендата, цар Соломон затварял особено злите демони в меден съд и го запечатвал с оловен Печат. Приема се в Гоетията, че необходимост малка бутилка ще свърши работа за сплашване на непокорни духове. Върху бутилката трябва да бъде изобразен Печатът на духа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:01

Урок 11 - Евокация

evocatio (лат.) - обръщение.

Това е името на един доста конкретен обряд, ползван от римляните, с който те се обръщали към боговете на вражеския народ, с конкретно предложение да изоставят този народ и да преминат на страната на римляните, които приемат задължението да служат на вражеските богове. В Рим са строени по този повод храмове, в които след щурмуването и превземането на някой вражески град, са премествани статуите или дървените изображения на вражеските богове.
Този ритуал произтичал от вярата на римляните, че всеки град се намира под покровителството на някакви богове и може да бъде превзет единствено и само ако покровителстващите го богове го отстъпят. Затова и при обсадата на града се правила евокация, в която пълководецът, водещ обсадата, се стремял да впечатли вражеските врагове с големи обещания и хвалби по техен адрес. Успешното превземане на обсаден град за римляните също така често било свидетелство, че боговете са изоставили храмовете на превзетия град и по този начин са загубили своята святост и неприкосновеност.

Схващането, че евокацията вика духове и демони от отвъдното е дошло много по-късно. То се заражда през Ренесанса в Европа като част от некромансерската идеология.

Евокацията е безполезна от практическа гл.т.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:01

Урок 12 - Инвокация

Идва от лат. invocatio - въззвание към бог и до средата на XIV в. е била неразделен елемент от грамотите, след което отпада от употреба.
В поет. аспект инвокацията е обръщение към муза.

Инвокацията към днешна дата се води част от ритуалната магия и по същество представлява ритуал, създаден така, че да даде достъп до нов модел на мислене чрез заимстването на така упоменатия модел на мислене от специално създаден подходящ за целта образ (било на бог, на стихия и други).

Работната среда за извършването на този ритуал е несъзнаваното.

А идеята за инвокацията в този и вид е заимствана от една древна практика, при която войните вярвали, че ядейки след това мозъка и сърцето на победения враг, ще получат неговите качества.

Задаването на несъзнаваното на образ, който то да възпроизведе, е равнозначно на задаването на цел, която то ще се стреми да изпълни, т.е. принципът на действие е основан на факта, че несъзнаваното може да възприема цели и да ги следва.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:02

Урок 13 - Инициация

Инициация - лат. initio "начинание, посвещение".

Инициацията е преход на индивида от един статут в друг. Често се ползва от магическите ордени като средство за приемане на определени лица в пълноправно членство в закрит кръг. Обикновено се осъществява, когато е време да се преминава в графата на адептите.

Обикновено инициацията е вид специален обряд или ритуал, състоящ се от три части:

1. отделяне на индивида от обществото, към което той е принадлежал до момента, като преходът следва да доведе до преминаване на пределите на подредения по стандартния начин свят;

2. граничен период с продължителност между няколко дена до няколко години;

3. завръщане - което е завръщане, но вече с нов статут в нова подгрупа на даденото общество;

В друг аспект инициацията може да бъде практикувана като смърт и ново раждане, което също е свързано с придобиването на нов статус, до колкото при това индивидът унищожава някое свое старо качество и го заменя с нещо новопридобито.

Често пъти инициацията включва в себе си преминаването през редица изпитания (понякога доста мъчителни според зависи присъединяването към какво се иска), справянето или несправянето с които определя какво ще включва Пътя пред дадения човек занапред.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:03

Урок 14 - Екзорсизъм

Лат. exorcizo - изгонване на бесове; гръц. exorizo - екстрадиране зад граница, изгонване или екзосия - клетва.
-----------
Екзорсизъм - това е средновековен обряд за "спасение на заблудената душа" чрез "изгонване" от тялото на "нечистия дух" с помощта на молитви, специални заклинания и ритуали.

Самите ритуали за изгонване на духове са съществували много преди християнството. Почти във всички култури, в които е заложено схващането, че съществуват духове, има и ритуали за тяхното гонене. Към екзорсистите разни хора се обръщат при болести, за извикване на зли духове и други, а кой се явява екзорсист, това вече си зависи от контекста на културата. Преди всичко това са свещеници, равини, лами, знахари, шамани, медиуми и други. Нехристиянските практики за гонене на духове може да включват барабани, танци, изрисуване във всякакви цветове и прочие.

По принцип екзорсизмът е съставна на старата вяра в задгробен живот и от там - в населяващи несъществуващото отвъдно разни същества и духове. В това отношение водещи по трагикомичност са християнските изпълнения.

Християнските ритуали за изгонване на бесове, особено в римокатолическата църква, започват с думите: "Adjure te, spiritus nequissime, per Deum omnipotentem", с което злия дух се приканва да положи клетва пред християнския бог. При католиците екзорсизмът е въведен като официален християнски ритуал около 1614 година. Почти официално екзорсизъм ползват и протестантските свещеници. Без да спазват някаква кой знае колко определена процедура, християнските свещеници, за да гонят бесове, ползват смесица между молитви, ругатни, електрошок, глад, побой, палят благовония, тъпчат "пострадалия" от "обсебване" със субстанции с отвратителен вкус и съмнително съдържание. Ползват и сол, тъй като в средните векове тя била рядкост, поради което вярвали, че солта носи духовна чистота. И въпреки, че днес солта вече не е рядкост, често я вкючват към днешна дата в ритуалите си за гонене на бесове. Също така християните-екзорсисти се наливат с вино по време на ритуала, считайки го за христова кръв (от което и някои се напиват и става лошо за потърпевшия "обсебен"). Някои правят магически кръг с начертан вътре в него християнски кръст, палят свещи, четат библията и размахват разпятие и ръсят със светена вода.

При католиците се утвърждава практиката (за явно забавление на публиката) свещеникът да гони бесове на специална площадка пред сбрало се множество от странични зрители. До 1991 година заснемането на такива изцепки било забранено в САЩ (защото да се предотврати разкриването на ползваните от църквата шашми), но през 1991 година точно в САЩ, църквата грешно преценила, че от това ще паднат пари и се позволява да се заснема подобно нещо, като по телевизията е излъчено изгонване на бес из млада девойка. Краят на тази история завършва с това, че скептиците се погрижили въпросната девойка да постъпи в психиатрична клиника, тъй като всъщност е била болна, а не обсебена и въпросните ритуали не само, че не помогнали, но и можело да навредят. По тази история има заснет силно преувеличен в полза на християнството филм, като църквата обявава въпросното психично болно момиче за светица.

Всъщност едно от основните доказателства през Средновековието, които църквата е използвала, за да докаже съществуването на обсебването от бесове, са душевно болните. Същите, след като ги обявявали за обсебени, завършвали на кладата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:03

Урок 15 - Радионика

Уредът е известен като Radio Disease Killer. Това е едно нещо, дето е аналог на апарата на Абрамс - E.R.A (Електронна реакция на Албърт Абрамс или както някои преводачи го раздават - Албърт Ейбрамс). Ето и картинка за нагледна представа относно външния вид на джаджата:



Доктор Албърт Ейбрамс ощастливил човечеството правейки един уред, който създава елекрически импулси с много ниско напрежение, причиняващи болка на пациента, имащ нещастието да бъде включен към въпросния агрегат. Оформил си на тази база оборудване за диагностика (Reflexophone) и лечение (Ocilloclast) и почнал да го продава за доста тлъсти суми на практикуващи лекари, чиято интелигентност не ми се коментира, а ако им се е намирала интелигентност, то тогава моралът им не ми се коментира. Самият апарат съдържа куп съвършенно безполезни детайли, например две "радиолампи" (горе на картинката се виждат). И тези детайли присъствали, за да накарат пациента да си представя, че му се подават "изцеляващи" радиовълни. И още нещо за диагностиката с това уредче. Отива пациента на преглед с тоя уред и хоп - откриват му я сифилис, я гонорея, я някаква друга венерическа болест. И се разчита на това, че пациентът ще е твърде стреснат и ще побърза да си плати, за да се излекува бързо и чудодейно с "новата" технология.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:04

Урок 16 - Вещерство

Много хора, като се спомене вещерство и веднага си представят wicca. Само че пропускат да зебележат, че wicca е неоезичество, докато вещерството е доста по-старичко и славянско. Wicca представлява реконструкция на средновековните вярвания предимно на келтските друиди в съчетание със съвременни окултни представи. Като има най-различни wicca - Александрийска, вълшебна, Гарднерианска, Дааническа, Стикс и други.

Вещерството е част от СЛАВЯНСКАТА ДЕМОНОЛОГИЯ (обхваща българските земи и комшиите - югославяни, т.е. сърби). И ако трябва да бъдем точни - според южнославянската такава традиция се води вещерство и от там вещица. До което е сродно източнославянското "ведъма" (от тук и при нас е прието и името "знахар" от "знат", което е същото като "ведат" или като "вещ"- знаещ, осведомен).


Вещерството е умението на вещицата. Която е жена в една много голяма част от случаите, тъй като по българските земи е царял матриархат и изключително рядко вещерството се е полагало на мъже.

Вещицата се води кръстоска между жена и демон. Същото важи и за вещер.

Според традицията вещиците/вещерите имали знието да се превръщат в котки, кучета, вълци, гарвани, нощни пеперуди и други. Можели да предизвикват болести, глад, засух, градушка, наводнение, изобщо можели да работят със стихиите. Или пазели собственото си село от беди като горе описаните. Според българските поверия вещиците имали власт над небесните тела включително, а не само над стихиите.

Повечето вещици/вещери, пак според българската традиция, са си вампири.

Понякога в миналото са били нападани и убивани (изгаряни, давени, душени и др.) или осакатявани (рязали са им ушите, носовете, чупили са им ръцете, краката), тъй като са били последователи на тъмната страна. Като цяло обаче страхът от тях е бил голям.

Българската традиция ги подразделя в три вида.

В първата група попадат хора-демони, вече мъртви, които през деня живеят в гроба си, а нощем го напускат и нападат хората (деца включително), като им вадят сърцата. Във тази връзка, може би ще е интересно да се добави, че поверието, че ако те прескочи черна котка и ще вампирясаш, идва от това, че вещиците/вещерите са били вампири и са можели да приемат котешки облик, като това се считало, че е един от начините да предадат силата си на някой друг. Т.е. не всяка черна котка е носител на вампиризъм.

Във втората група са хората- демони, живи, които са родени със способности да бъдат вещици/вещери или са обучени да бъдат такива.

В третата група са тези, които са се занимавали с лечителство, които освен вещици/ вещери са наричани още и знахари, макар че въобще не е било задължително знахарите да се занимават с вещерство и да са вещици/вещери.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:04

Урок 17 - Свещи

Не е известен произходът на свещите. Съществуват обаче данни, че свещи от пчелен восък са били използвани в Египет, а също и в Крит, някъде преди около 3000 г. пр. н.е. Освен от восък, свещи древните правили и от смола. Днес свещи се правят от пчелен восък, парафин, стеарин и други.

В Египет свещите са използвани в ритуали за предизвикване на съновидения. Сядали на тъмно с лице на юг и гледали пламъка, докато не им се привиди някое божество, след което лягали да спят, вярвайки, че именно това божество ще им се яви на сън и ще отговори на техни въпроси.

Около 200 г. н.е. свещите са масово използвани в езическите религиозни практики, по сведения на Тертулиан. По-късно свещите навлизат и в християнските църковни ритуали, главно като връзка с мъртъвците, украса и други, за католиците - гонене на демони, защита от нападения на вещици и други.

Свещите, също и техният пламък, са съставна част на класическата магия. През вековете свещите, ползвани за магия, са били с най-различна форма, големина, цвят и са били направени от най-различен материал и били комбинирани с всякакви специално подбрани за целите на конкретна магия масла, билки, талисмани. На свещите понякога се изрязват символи. Пламъкът се ползва за концентрация на намерението при медитация/ автохипноза.

За нуждите на магията се препоръчва свещите да се купят специално за тази цел, а не да се вземат ползвани. Както и след като една свещ е ползвана в ритуал, тя не следва да се ползва повече.

Формата и големината на свещите се избират според както подскаже вътрешната интуиция, че е най-подходящо.

Подборът на цвета на свещите, това, дали ще са с аромат и евентуално ако са - какъв точно ще бъде този аромат, е въпрос на себепознание.

В класическата магия свещите са неразделна част от магическия ритуал. Със свещи в някои видове ритуали се отбелязват посоките на света, като свещите могат да са едноцветни или в какви ли не цветове. Някои магически традиции препоръчват следния избор на цветове за свещите за обозначаване на посоките, както следва, примерно:

Изток - златист
Юг - червен
Запад - зелен
Север - син

Повечето магически школи препоръчват допълнително да се палят всякакви свещи, вкл. в качеството им на олтарен огън.

Някои магически школи делят свещите на видове:

- Олтарни. Това са две голями свещи (често бели или черни, или една бяла и една черна според зависи); Разполагат се в двата срещуположни края на магическия олтар и се палят винаги преди всички други свещи.

- Жертвени свещи. Тези свещи обикновено са в подходящ за целта на магията цвят и се разполагат на усет. Ползват се за концентрация/ медитация/ автохипноза по време на мигията.

- Дневни свещи. Става въпрос за свещи, ползвани в един ритуал с няколкодневна продължителност. Когато става въпрос за магия, която е планувано да се върши в няколко поредни дена, свещите не се сменят, а се горят на части за деня, според свършеното и от там името им. Обикновено стоят в предната дясна част на олтара, но не е задължително.


Много е важно да се осигури безопастност, когато се ползват свещи. Стаята трябва да е с възможност за проветряване, а в близост до свещите не следва да има запалими материали. Свещите трябва да са в свещници, а не да са лепени по капачки или нестабилно закрепени върху някакви подръчни подложки.

Свещите са олицетворение на стихията на Огъня и затова се използват най-вече в магии, свързани като цяло с именно тази стихия, т.е. в магии, целящи да донесат личностна промяна, творчество, вдъхновение, самоусъвършенстване, самоизразяване, активност, постоянство и целенасоченост, разкриване на индивидуалността. Посоката, символизираща Огъня като стихия е Юг.

Тъй като чрез цветовете се правят и редица асоциативни връзки, което дава възможност цветът да бъде използван в качеството му на код или на символ, е цветът на свеща трябва да е внимателно подбран според личният символен усет за цвят, който е специфичен за всеки човек.

Обикновено в различните магически школи въпреки това се дават значения на цветовете. Тези класификации са най-различни и често противоречиви. Давам само информативно най-разпространеното като идея за символи на цветовете на свещите и за какви цели се ползват обикновено:

Бяла свещ

Олтарна свещ/ жертвена свещ/ дневна свещ.
Символ: чистота, искреност, мъдрост, истиная лекотата, свобода, смърт.
В магическата практика се ползва: за изчистване на съзнанието от мисли и изобщо за очистителни ритуали, за успокоение.

Черна свещ

Олтарна свещ / жертвена свещ/ дневна свещ.
Символ: смърт, тайнственост, загадка, мрак.
В магическата практика се ползва: в магии за защита, за добиване на увереност в себе си. Също така се ползва за очистителни ритуали. В черната магия се ползва при медитация с цел опознаване на несъзнаваното.

Сива свещ

Жертвена свещ/ дневна свещ.
Символ: обаяние, очарование, неутралност, неутрализация.
В магическата практика се ползва: в магии за добиване на контрол над дадена ситуация.

Червена свещ

Жертвена свещ/ дневна свещ.
Символ: огън, горене, кръв, агресия, решителност, страст.
В магическата практика се ползва: за решавани на проблеми в личен аспект, свързани с недостатъчно решителност и в магии за любов, страст.

Зелена свещ

Жертвена свещ/ дневна свещ.
Символ: спокойствие, мекота, отпускане, стабилност, увереност.
В магическата практика се ползва: в магии, в които присъства стихията Земя (например магии за пари, за плодородие и други). А също се ползва и в магии, целящи да дадът отмора.

Жълта свещ

Жертвена свещ/ дневна свещ.
Символ: нетърпеливост, интуиция, комуникативност, интелект.
В магическата практика се ползва: в магии, свързани с развитие на интелекта, на творчеството, за уравновесяване на емоциите, за помощ в запомнането и обучението, за подобряване на комуникативни способности.

Оранжева свещ

Жертвена свещ/ дневна свещ.
Символ: храброст, здраве, творчество, активност, вътрешно равновесие, адаптация, авторитет, власт, спокойствие.
В магическата практика се ползва: в магии, свързани с промяна на някакви лични качества: например в магии за разрешаване на проблем, който изисква спокойна оценка на ситуацията, увереност и добра логика или в магии от типа, ако на човек му е тъжно и гадно по някакъв повод, пали такава свещ с идеята да му се оправи настроението.


Синя свещ

Жертвена свещ/ дневна свещ.
Символ: вода, вътрешна концентрация, вътрешно задълбочаване.
В магическата практика се ползва: при работа със сънища.


Виолетова свещ

Жертвена свещ/ дневна свещ.
Символ: емоционалност, тревожност, агресия, интуиция.
В магическата практика се ползва: в защитни ритуали.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:05

Урок 18 - Руни

Руните са писмени символи, използвани от германци и скандинавци от 1 в. пр. н.е. (поне на толкова е датиран първият германски рунически строй - футарк). Някои твърдят, че келтите също ползвали руни. Известните рунически азбуки са: 2 в датски стил, 5 в шведско-норвежски. Англосаксонците също имат нещо подобно. Дори българите си имат руническо писмо, използвано VI-X в. паралелно с кирилицата (произхождащо от орхонско-енисейските руни).

Думата "руна" означава в превод "тайна". Но коренът на думата първоначално е означавал "шепот" (от немското raunen).

Според митологията, руните са открити от върховния бог Один (при норвежците) или Вотан (при германците), докато висял на едно древно дърво (Игдрасил) без храна и вода в продължение на 9 дни и 9 нощи, самонабучен с копие. По този начин богът принася себе си в жертва на дървото, което се явява в случая символ на цялото мироздание. Висейки така, Один наблюдавал, докато накрая не стигнал до концепцията за руните. Хвърлил на земята 9 пръчици и те образували матрица от вертикални и диагонални линии. Чрез това се появяват 24-те символа на руните. Изходните 9 пръчки са целия Космос, т.е. самото дърво. Получаването на руните и на тяхното знание освободили Один. Один дава руните като дар за хората.


Древните скандинавци ползвали руните не толкова в качеството им на азбука, колкото като средство за магия, поради което често ги изрязвали върху оръжията си, в домовете си и т.н.

Затова и се приема, че руната има двойнствен смисъл - от една страна това е писмен знак, а от друга, този писмен знак има своето магическо значение. В гадателските системи се различават обърнати руни и руни в нормално положение като от това зависи какво ще се тълкува.


Руните са разделени на 3 групи (атт). От фонетическото съответствие на руните от първия атт, азбуката получава името Футарк.

1 атт:
FEHU/ ФЕХУ (скандинавски: "животно, имущество")- Руна на собственността.

Примерна употреба в магията: отговаря за защита на богатствата, които постоянно се използват и умножават, посредством дейност. Или по аналогичен начин се приема, че действа спрямо усвоения жизнен опит. Но и е носител на двойнственост, в смисъл че придобитото богатство освен източник на хубав живот, може да бъде и източник на раздор в рода. Също така тази руна е символ и на огъня и на започващото движение.

URUZ/ УРУЗ (скандинавски: "див бик")- Руна на Мощта.

Примерна употреба в магията: Нещото, което превръща замисъла в конкретна форма. подпомага укрепването на духа. Традиционно се приема, че това е руна на мощта, в това число на магическата и на сексуалната. Смятало се е, че силата на тази руна е в състояние да лекува.

THURISAZ/ ТУРИСАЗ (скандинавски: "турс") Турс- това са човекоподобни великани в германската традиция.

Примерна употреба в магията: за изпитание, за защита, за принуждаване, за осмисляне на живота, за възобновяване. Възприемана и като руна на водата, на пасивността, на стабилността и на постоянството.

ANSUZ/ АНСУЗ (скандинавски: "ас")- Руна, свързана с боговете Аси(Æsir), най-главният из между които е Один.

Примерна употреба в магията: достигане на самопознание и знание, по подобие на Один, който е най-главният сред асите и най-мъдър сред тях. Неговата мъдрост не му е дадена по принцип от самото начало, а той я придобива в резултат на своя стремеж към мъдростта. Самопознанието и Знанието не се дават на равнодушния и на този, който не е в състояние да се бори, за да ги получи.


RAIDHO/ РАИДО (готски: "пътешествие")- Руна за пътуване, път.

Примерна употреба в магията: Начинът на път е важен, а не само крайната цел. Пътят е разглеждан като безкраен, също и като изпитание. В символен план тази руна изобразява движението на живота. Руната се е ползвала, за да предотвратява появата на препятствия в движението по пътя и за избор на верния път.

KENAZ/ КЕНАЗ (скандинавски: "факел")- Руна на въплъщението и разкриването.

Примерна употреба в магията: Тази руна е въплъщение на първичния огън на Муспелхейм и на искрата, довела до зараждането на живота в леда на Нифелхейм. Вярвало се, че тази руна превръща мъртвото знание в разбиране. Някои я ползват като руна на разкритието. Ползва се за достъп до знание, позволяващо да се види истинската структура на каквото и да е. За разкриване на вътрешния потенциал. За разширение на съзнанието от към приемането на нови идеи и за творческа насоченост.


GEBO/ ГЕБО (готски: "дар")- Руна на дара, божествен дар.

Примерна употреба в магията: Дарът в случая е времето. Считало се е, че нищо няма такава ценност, както времето. Тази руна често е била употребявана в любовни магии, но също така се е ползвала и като руна, обезпечаваща съюз и партньорство.

WUNJO/ ВУНЬО (готски: "радост")- Руна на радостта.

Примерна употреба в магията: Възприемана още като руна на въздуха. Ползвала се е за обозначаване на заслужената радост, като се е вярвало, че радостта - това е източник на сила. Въздейства се на възприятиятията на човека за действителността, а не на самата действителност.

2 атт:

HAGALAZ/ ХАГАЛАЗ (скандинавски: "град")- Руна на разрушението.

Примерна употреба в магията: Руната се свързва символно с природната сила на разрушението (наводнения, земетресения и подобни). В магически аспект се ползвала за придобиване на способност за измъкване от омагьосан кръг, за разрушаване на отношения и планове. За разрушаване по принцип на дадено нещо, което да доведе до изграждането на нещо ново и с повече стабилност.


NAUDHIZ/ НАУДИЗ (скандинавски: "нужда")- Руна на принуждаването.

Примерна употреба в магията: За избягване на нещастни случаи, за придобиване на сила в кризисни ситуации. Ползвала се и като средство за осъзнаване на собствената незавършеност и на нуждата от достигането на завършеност.

ISA/ ИСА (скандинавски: "лед")- Руна на леда.

Примерна употреба в магията: Ледът е възприеман като стихията на Началото, която в последствие става основа на Творението. Ледът се счита за статичен. Древните мистици на Севера твърдят, че Вселената е съставена от Огън (енергия) и Лед (материя). ISA се асоциира с мъдрост, идваща от вековете. Това е една от най-мощните от гл- т. на магията руни. Немислене.


JERA/ ЙЕРА (скандинавски: "година")- Руна за получаване на резултати.

Примерна употреба в магията: Обозначаване на цикличност (зима, пролет, лято, есен, раждане, живот, смърт и т.н.). Тази руна учи, че за да му върви на човек, той трябва да си го заслужи. В магически аспект се използва за развиване на търпението.

EIHWAZ/ ЕЙВАЗ (скандинавски: "тис")- Руна на трансформацията.

Примерна употреба в магията: Тази руна символизира Игдрасил, т.е. дървото, на което е висял Один, за да разбере устройството на света и от там- руните. Това е руна и на мистериата, на прехода, на смъртта. Ползвала се е в защитни магии и в инициации.

PERTHRO/ ПЕРТРО (готски: "това, което е скрито")- Руна на решението.

Примерна употреба в магията: Руната е свързана с всякакви магии, ползващи стихията на земята. Акцентът е поставен върху правото на избор с неизвестен краен резултат. За съхранение на тайни.

ALGIZ/ АЛГИЗ (скандинавски: "лос")- Руна на защитата.

Примерна употреба в магията: както показва самото име, руната се е ползвала в защитни магии, най-вече за защита на живота на приносителя на руната. Използвала се е също така и за разрешаване на конфликти.

SOWILO/ СОВИЛО (скандинавски: "Слънце")- Руна на победата, на щастието.

Примерна употреба в магията: За унищожение на всичко, което не е функционално или не е жизнеспособно. За довеждане до победоносен завършек на някаква битка. За установяване на мяра в даден порядък.

3 атт:

TIWAZ/ ТИВАЗ (скандинавски: "Тюр")- Руна на едноръкия бог на войната Тюр (Týr).

Примерна употреба в магията: Тази руна се е считала за покровителстваща войните, които по този повод си я дълбаели върху своите оръжия, за да придобият усещане, че следват правилния път с нужното достойнство и преодоляват всякакви препятствия.

BERKANO/ БЕРКАНО (скандинавски: "бреза")- Руна за растеж и плодородие.

Примерна употреба в магията: Често е използвана в защитни заклинания и в любовни магии, а също и в магии за позитивно израстване и при лечение на разни заболявания. Това е руна, символизираща жената във всичките и аспекти.

EHWAZ/ ЕВАЗ (готски: "кон" )- Руна на изменението и на прогреса.

Примерна употреба в магията: това е също руна на пътешествието. Отъждествява се обикновено със Слейпнир - осемглавият кон на Один, с който той пътешествал между световете (Асгард, Ванахейм, Етунхейм, Лесалфахейм, Мидгард, Муспелхейм, Нифлхейм, Сварталфахейм, Хелхейм). Слейпнир можел да ходи не само по земята, а и по въздуха. Руната е покровител на пътешествениците.

MANNAZ/ МАННАЗ (скандинавски: "човек")- Руна на съдбата.

Примерна употреба в магията: Руна на вътрешното магическо посвещение. Познание на света, достигано при скандинавците чрез Один и чрез Хеймдалем. Понякога се разглежда като път към несъзнаваното.

LAGUZ/ ЛАГУЗ (скандинавски: "вода"), Руна на водата и магията.

Примерна употреба в магията: Ползвала се е за магии, включващи в себе си стихията на водата. Но тук следва да се отбележи, че трактовката на водата при скандинавците се отличава от същата в европейските окултни системи. Водата не се възприема като тайнствена дълбина, а по-скоро като поток на самия живот. Символ на удачното стечение на обстоятелствата, сила, която носи и поддържа.

INGWAZ/ ИНГВАЗ (готски: "Ингви")- Руна на плодородието, в аспект на бога на плодородието Ингви.

Примерна употреба в магията: В магии за плодородие в репродуктивния му аспект. Използвало се е в култа към Ингви за разкриване на тайните на живота и смъртта.

DAGAZ/ ДАГАЗ (готски: "ден")- Руна на светлината.

Примерна употреба в магията: За решаване на проблеми, за благополучие, сила, защитни магии.

OTHALA/ ОТАЛА (готски: "разделение")- Руна на разделението.

Примерна употреба в магията: защитна магия в аспект защита на собственост, на приятели, на рода
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:05

Урок 19 - Вуду

В Африка има едно племе - Йоруба, което изповядва религията Ифа, която много прилича на вудуто. Това е причина в доста сайтове да се твърди, че основатели на вудуто са хората от племето Йоруба. Това е грешна информация.

Йоруба изповядват религията Ифа, която е древна и се представя като предадена под формата на диктовка от създателя на света Олодумаре на пророка Орунмил в свещения град Ил Иф (град в Западна Африка). В Ифа е заложена идеята, че светът е балансирана система, която функционира на базата на свои собствени вътрешни правила. Бог Олодумаре създал хората и те населили земята. Олодумаре създава и Ирунмоле (Ориша), които са всъщност посланици на този бог и отговарят за най-различни работи. 200 от тях отговарят за добротворчество и 200 (наречени Ajoogun) отговарят за смърт, война, болести и подобно. Тези посланици обитават както Орун (Царството на Духа) , така и Айе (Царството на Земята).

А Вуду е религия, която се заражда на островите в Карибско море в качеството си на смес от африканска магия и европейски католицизъм. Днес е разпространена най-вече в Хаити, Бразилия, Куба, Ямайка, САЩ.

Последователите на вуду приемат, че съществува един добър бог-създател - Bondieu, който обаче не участва в живота на създадените от него същества. Този бог- създател има много деца: vodun или лоа, които осъществяват връзка между хората и бога. По- известни са:

Agwe (Агве) — дух на водата, покровител на рибарите и моряците.

Baron Samedi, Ghede (Барон Събота)— дух на смъртта и на задгробния свят. Изобразяват го като скелет с цилиндър, пушещ цигара и пиещ ром.

Dambala (Дамбала) — дух, аналог на св. Патрик. Великото Зомби.

Legba (Легба) — дух на вратата, аналог на св. Петър.

Erzuli (Ерзули — Дева Мария) — дух на любовта, възприеман като непорочна дева. Нейн символ е сърцето, а нейни цветове са червеното и синьото.

Simbi (Симби) — дух на съблазънта и на плодовитостта.

Ogu (Огу) — дух на войната и стихийните бедствия.

Мама Бриджит — съпруга Барон Събота.

Marassa (Марасса) — духове-близнаци.

Мадмуазел Шарлот — покровителни­ца на девойките.

Sobo (Собо) — дух във вид на френски генерал.

Sogbo (Согбо) — дух на молниите.

Ti-Jean-Petro (Ти-Жан-Петро ) — зъл дух във вид на еднокрако или сакато джудже.



Във вудуто има следните видове жречество:

houngan (Унган) — мъж свещеник.

mambo (Мамбо) — жена-свещеник.

bokor (Бокор) — свещеник, практикуващ магия с кукли-вуду. Бокор правят предсказания срещу заплащане в пари (и освен това клиентът купува всичко за изпълнението на ритуала), като ползват силата Фа. Силата Фа се води една от първосъздадените сили, които участват активно в градежа на света. Бокор правят също така магии за защита, за омилостивяване на предци и духове, развалят магии и подобно. Но най-интересно е как правят зомбита. Приготвят специален прах, съдържащ какви ли не гадости от типа червеи, гущери, човешки кости, растението ablizzia - богато на сапонин (леко отровно вещество, хомолизиращо кръвта, способно да свали кръвното налягане), също и някаква риба- балон, съдържаща веществото тетрадотоксин (причиняващо пълна парализа в началото). Дрехите или обувките на жертвата се поръсват с тази смес, след като се объркат роднините му да го помислят за умрял и го погребат, по някое време същият се изравя и става дрогиран с какво ли не и поради това послушен роб на бокор

la place (Ла плас ) — дякон, помощник свещеника.

hounsi (Унси) — група танцуващи девойки, облечени в бяло.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
eloon
Катерица с уши.
Катерица с уши.
avatar

Брой мнения : 42
Age : 30
Registration date : 09.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   9/2/2009, 18:06

Урок 20 - НЛП

НЛП или иначе казано невро-лингвистичното програмиране е основано на идеите на един антрополог, чието име е Грегъри Бейтсън и е доразработено през 70-те години на 20 век от Джон Грайндър и Ричард Бандлър.

Грайндър е специалист по лингвистика, а Бандлър- по информационни технологии и математика, но с интереси в психологията.

НЛП предлага структуриран подход към начина, по който мислят и действат хората. Ползата от този метод идва от практикуването, а не от трупането на знания.


Всеки човек възприема заобикалящият го свят по уникален за него си начин, което произтича НЕ от възприемането на външната форма, а от ЗНАЧЕНИЕТО, което всеки влага в дадената форма. Примерно за оптимиста чашата е наполовина пълна, а за песимиста същата чаша е наполовина празна.

Хората възприемат заобикалящият ги свят последством 5-те си сетива. Получената по този начин информация те превръщат в ПРЕЖИВЯВАНЕ, ЗНАЧЕНИЕ и СЕБЕРАЗВИТИЕ.

От там и в НЛП е изведено правилото, че ако се мисли РАЗЛИЧНО, се променя поведението на човек, а промяната в поведението на човек води до промяна на реалността, в която този човек живее. Или иначе казано, всеки е в състояние да постигне съвършенство, като за неограниченото усъвършенстване или усвояване на знания или съответно на умения, всички хора започват при равен старт, като всеки притежава пълния ресурс, за да постигне целите си, изразен в правото да МИСЛИ, ДА РАЗСЪЖДАВА. Изхожда се и от идеята, че във всяко съвършено умение или поведение може да се открие някаква стратегия, дори притежателят и да не я осъзнава.

Системи за представяне на света


Всяко от петте сетива - зрение, слух, осезание, вкус и обоняние - има еквивалент в начина на мислене. Всичко, което достигне мозъка през сетивните органи, се превръща в значение и образува субективно преживяване, т.е. в представата за света, който възприемаме.

Макар петте сетива да са характерен за всички хора способ за възприемане на света, всеки възприема онова, което го заобикаля, по специфичен за него си начин.

Контролът над начина, по който се тълкуват нещата води до контрол над чувствата и от там се стига до контрол над поведението.

НЛП различава 4 базови системи за представяне, с чиято помощ се приема, кодира и съхранява информация. Това са:

1. Визуална (зрение);

2. Слухова (слух);

3. Кинетична (усещания, осезания, движение);

4. Слухово-дигитална (вътрешен диалог);

Вкусът и обонянието са с по-малко значение в НЛП, но понякога се включват в техники, свързани с кинетичната категория.

Обикновено човек има 1 водеща и 1 главна система на представяне (но не е задължително).

Водеща система е тази, която се използва най-често, за да се получи достъп до съхранена информация. Когато се припомня дадено събитие, тогава водещата система изпъква, т.е. за да се види коя е тя, следва да се определи кое е първото: гледка, звук, чувство или друго. Така се установява кое е сетивото, довеждащо до спомена.

Главната система се оформя от предпочитанията в начина, по който се обработва информацията. Ако човек мисли с образи и лесно си представя визуално нещата, значи той има главно визуално предпочитание. Това обаче не означава, че такъв човек мисли само в картини.

Някои хора предпочитат една и съща модалност за водеща и за главна система.

Ето ги и характеристиките, които подпомагат да се определи коя е водеща и коя е главна система на представяне.

ВИЗУАЛНА

Такива хора запомнят картини с лекота. Шумът не им пречи, ако работят, тъй като не се съсредоточават върху него и той не може да ги разконцентрира. Често не запомнят добре устни изказвания. Влече ги външният вид на нещата. Любимата им реплика е от типа: "Картината ми е ясна".


СЛУХОВА

Такива хора лесно се разсейват от шум, тъй като се съсредоточават върху чутото. Затова предпочитат да работат на тишина. Случва им се като се вглъбят в работата си, да си говорят шепнейки на себе си сами или безмълвно да си мърдат устните, изговаряйки какво правят или какво следва да направят. Могат с лекота да повторят чутото. Учат със слушане по-добре отколкото по какъвто и да било друг начин. Запомнят последователно, на етапи. Обичат телефоните. Също така са и добри слушатели на чужди изповеди. Любимата им реплика е от типа: "Това ми звучи еди как си".

КИНЕТИЧНА

Такива хора обработват мислите и речта си бавно. При разговор се залепят максимално близо до събеседника си, като неосъзнато търсят някакво докосване. Интересуват се от усещанията. Говорят бавно, обмислено, с паузи, когато са спокойни или ако са развълнувани: много импулсивно и необмислено (за справка - наблюдавайте как пише наоколо Константин; демек всичко му е много добре обмислено и поведението му е на 6, до момента, в който не се мерне в полезрението му дразнител).

СЛУХОВО-ДИГИТАЛНА

Това са хора, които са вглъбени в себе си в една много голяма част от времето. Ползват сложни изречения. Обожават да се занимават с най-малките подробности, които иначе основно се подминават от другите хора. Случва им се да се изразяват до толкова абстрактно, че на практика само те си разбират какво са искали да изразят. Често показват характеристики на останалите главни системи на представяне, които описах до тук.

СИНЕСТЕЗИЯ

Синестезия има тогава, когато две или повече системи на представяне действат в унисон. Любимата реплика, характеризираща подобни хора е от типа: "Виждам как се чувстваш" или "Подушвам накъде духа вятъра".

Kарта на мирогледа

Всеки човек има своя субективна карта на света, която обхваща невронните мрежи на мозъка, които са се образували по електрохимичен път през целия човешки живот и е уникална поради това.

Картата обхваща мирогледа, а той от своя страна обхваща всичко, което човек е, включително и начин на поведение, способности за учене, интелект и т.н.

Картата не е територия, а е само тълкуване на територията. Тя отразява онова, което човек смята за реално и нереално, за възможно и за невъзможно, за това как се себевъзприема даденият човек (какво той е и какво той не е). Всеки човек сам си чертае картата, т.е. своя собствен живот, а в крайна сметка всички карти описват части от една и съща територия.

Картите, с които хората разполагат, действат като филтър на техните възприятия. Промяната на филтрите води до промяна на ума.
Когато се копира успешната стратегия на друг човек, може да се постигнат по-добри резултати от него в дадената област. Тази стратегия може да се отнася за умение или задача или пък за състояние на духа.

Когато се копира успешната стратегия на друг човек, то може да се постигнат по-добри резултати в дадената област от него. Копираната стратегия може да се отнася за умение или задача или пък за състояние на духа и подобни.

Несъзнаваното, ценностите и целите.

Пред всеки човек във всеки един етап от неговия живот стоят определени цели, към постигането на които той се стреми. Ако тези цели не бъдат осъзнати, също и ако тези цели не са ясно поставени, ако липсва устрем и упоритост за тяхното реализиране или няма следене и контрол върху тяхното изпълнение, тогава тези цели може да не бъдат постигнати и това да бъде в ущърб на този, пред който са били тези цели. Разбира се винаги може да се намери оправдание защо нещо не е постигнато или е свършено зле и недокрай, но оправданието едва ли носи същото усещане, което носи цялостното достигане до желан резултат.

Правилно е целите да се поставят в качеството им на добре оформени резултати.

НЛП се съсредоточава върху онова, което става на несъзнавано ниво, възползвайки се от вграденият механизъм на несъзнаваното за постигане на цели, който ще обработва цялата информация, която му се подава, било то съзнателно или несъзнателно.

НЛП отчита, че хората имат различия в начина на мисленето си. От там те имат и различия в начина, по който постигат своите цели (затова едни се справят по-добре, а други се справят по-зле в реализацията на дадена цел). Освен това самият начин на мотивация е различен при всеки.

Несъзнаваното има тази особеност, че може да задава цели и човек да получава нещо желано от него, без да е много наясно как точно става номера. Всъщност това така описано постигане на желаното става като в несъзнаваното се кодират символи и чувства. Но този процес е нож с две остриета. По тази линия един обичащ математиката човек я заучава без проблем, а друг блокира на самото споменаване на думата "сметни" още преди да е разбрал какво ще се смята и нагласата му е: "айде разкарай се с тази математика настрана от мен, защото аз не мога да смятам". Затова и всъщност много трябва да внимава какво кодира в несъзнаваното, понеже един грешен код в несъзнаваното може да бъде причина за провал на иначе достижима цел.

Когато в несъзнаваното бъдат закодирани грешните символи, тогава се активира постигането на друга цел, която до края може да остане несъзнавана, дори когато неблагоприятните последици от нея са реалност.

Необходимо е да се познава този процес, при който в несъзнаваното се закодират грешни цели (от типа: "не мога", "не знам", "няма да стане", "това е твърде сложно за мен" и прочие) и тези цели скрито се изпълняват напук на всякакви съзнателни опити за справяне с проблемна област, чрез автоблокада на мисленето от несъзнаван вид. Но има начини за разконспириране на скритите цели и промяната им.

Обаче, за да бъде извършена такава корекция успешно, човек трябва да познава начините на действие на своето собствено несъзнавано. Вътрешните цели на човек се обуславят до голяма степен от неговите ценности и убеждения, които всъщност задават на несъзнаваното каква е целта. Доминиращите в съзнанието чувства и мисли задават на несъзнаваното скрити цели, но ценностите и убежденията също могат да дефинират крайна цел. Затова да кажем една доминираща в съзнанието неувереност, идваща от наложени в семейството ценности, може да задава на несъзнаваното цел за провал в дадено начинание.


Ценностите и убежденията са вид филтри. Те се градят в течение на целия живот и с тяхна помощ се съставя личната карта на света и на действителността. Така че е правилно решение те да бъдат идентифицирани кои са и от къде са получени- дали от семейство, дали от приятели, религия, училище, медии, книги, уважавана личност (или личности), дали от определена случка, свързана с лично преживяване и т.н.

Това е важно и защото между целите и ценностите трябва да съществува синхрон, за да може целите да бъдат постигани.
Ценностите и убежденията могат да бъдат променяни. С тази промяна се чертаят нови пътища за достигане на целите.

Най - неправилният и всъщност най-лесният и най-неусетният начин за промяна на ценностите и убежденията е промяната на целта. Правилно е ценностите и убежденията да бъдат променяни само след съзнателен размисъл над крайния резултат, който би се получил след евентуалното постигане на дадената цел. При неспазване на това се рискува човек да постигне целта си и да се отврати от това, в което се е превърнал междувременно.

Съществено е и насочването към правилните цели. НЛП предлага 4 стъпки, чрез които да се дефинира и реализира целта:

1. Набелязване на целта (да се реши какво се иска);

2. Правят се конкретни действия за достигане на целта;

3. Следи се какво се случва;

4. При необходимост се променя тактиката, докато не се получи желаният резултат;

Пропускането или недостатъчно доброто изпълнение на някоя от горните 4 точки може да доведе до непостигане на целта. Освен това целта трябва да бъде конкретна, измерима и реалистична. Трябва да бъдат преценени и последиците от нейното постигане.

Целите трябва да бъдат съобразени и със сегашното състояние на нещата и разполагаемите ресурси за постигането на целта.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Legion
Макарон
Макарон
avatar

Брой мнения : 1
Registration date : 04.10.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   4/10/2009, 20:48

Е, аз все пак си държа на авторските права. Хайде следващият път, когато ме копираш, да не забравяш да указваш, че материалите са писани от мен. Evil or Very Mad
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://magiata.ucoz.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Основи на магията за начинаещи   

Върнете се в началото Go down
 
Основи на магията за начинаещи
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Тестове за начинаещи.
» Visual Basic
» Необикновените спортове: шах-бокс
» Пчелари
» Метеорит

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
OMG! Forum!! 0.o :: OMG! Форуми! :: Сръхестественото-
Идете на: